1

Биляна Тодорова

Синтактично-семантични особености на един вестникарски

текст

(Статията е публикувана в сп. “Българска реч”, 2005/ кн.3, стр.35-41)

Обект на настоящото изложение ще бъде публицистичен текст, който

представя жанра журналистическо разследване. Ще проследим видовете изречения,

които се срещат в него – прости и сложни, както и тяхната разгърнатост – наличие

на обособени, вметнати части и т.н. Ще се опитаме да дадем както формална, така

и семантична интерпретация на срещаните синтактични структури.

Онова, което характеризира журналистическите разследвания, е, че те

посочват с подробности, от различни гледни точки някаква важна или любопитна

за обществото информация.

Изследваният текст е публикуван в бр. 31 (5-11.08. 2005) на в. “168 часа” и е

със заглавие “Аферист продава наши катюши в Сиера Леоне” и подзаглавие

“Мурад Пура е забъркан в сделки с диаманти, злато и мерцедеси”. Той е с ярко

изразена структура. Указан е жанрът – разследване. Освен това първото изречение

(лийдът) представя предмета на съобщението. Следващите пет изречения

представляват нещо като резюме на доста обемния материал, публикуван на две

страници. Общият обем на текста е 94 изречения. 59 от тях са прости, като в 6 се

срещат обособени части; 23 са сложни съставни, като едно е с обособена част, а

едно с вметнат израз; 7 са сложните съчинени изречения и 5 – сложните смесени.

Както се вижда, преобладават простите изречения, което не е учудващо, тъй

като според Кардоуни (1993: 36) “при комуникацията (съобщаването) няма нищо

лошо в простотата; сложните изречения и многосричните думи затрудняват

бързото разбиране”. Особено важен е и въпросът за видовете изречения, за тяхната

структура и за функцията, която изпълняват в изследвания текст.

Представеният текст, макар и с относително голяма дължина, се стреми да

представи събитията не експресивно, а в предметно-логичен план. Избягва се

пряката оценъчност. В същото време част от текста има характеристиките на

повествование. Свидетели сме на разказ с ретроспекции, като част от историята е

2

разказана от субекта на разследването, част от полицията. Блоковият текст започва

с разказ за залавянето на Мурад Пура. След това е представен бизнесът, с който той

се е занимавал. Всяка подробност от биографията му е дадена постепенно, в

хронологичен ред. Като подзаглавия са изведени по-голямата част от неговите

“афери”. Изложението е логично и целта е да бъде информативно.

Особеностите на жанра най-лесно се виждат при изследването на

лексикалните особености на вестникарския текст, но се отразяват и на вида на

използваните изречения. В крайна сметка семантиката и синтаксисът са взаимно

свързани, тъй като синтактичните форми са в пряка връзка с пропозиционалното

съдържание на използваните фрази и изречения. Според Джейкъбс (1995: 9-10)

“концептът, изразен чрез глагола, най-често е сърцето на пропозиционалното

съдържание на изречението”, тъй като “глаголите се различават по броя на

именните групи (NP), които изискват”. В този смисъл лексикалната семантика

определя синтактичното поведение на глаголните сказуеми.

За връзката между семантика и синтаксис споменава и Тишева (2000: 9):

“Ясно изразена е тенденцията да се търсят паралели между морфологичните

особености на думите и тяхното реализиране в определена изреченска група. В

обзорните работи по български синтаксис, излезли напоследък, подчертано

внимание е отделено на това как в изречението се реализират универсалните

закономерности, кодирани в логическите структури на езика”.

В своята концепция за простото изречение (clause) като репрезентация

Халидей (1994: 106) твърди, че простото изречение “въплъщава общ принцип за

моделиране на опита, а именно принципът, че реалността е съставена от процеси”.

Той определя процесите основно като материални, ментални и релационни. Като

гранични между тях той поставя поведенческите (между материалните и

менталните), вербалните (между менталните и релационните) и екзистенциалните

(между релационните и материалните). В неговата интерпретация те оформят

затворена система, която той представя като кръг. Всеки от тези типове процеси е

конструиран от транзитивната система и за всеки е характерно различно

синтактично поведение.

3

Тук ще се спрем на онези типове, които се срещат в изследваната от нас

статия, за да се потърси интерпретацията на изреченията в нея.

Както може да се очаква, най-голям е делът на материалните процеси

/процесите на правене (doing)/ – 56%, тъй като целта на авторите на статията е да

представят събитията, които са се случили с разследвания от полицията Мурад

Пура. Именно неговите действия са тези, които провокират залавянето му на

границата и последвалото арестуване. Според Халидей (1994: 110) в този процес

имаме “задължителен деятел (Actor) и eвентуално също цел (Goal)”. Когато и

двамата участници са налице, т.е. глаголът е транзитивен, “репрезентацията може

да бъде в една от двете форми: или активна..., или пасивна” (Халидей, 1994:110).

Ето защо част от материалните процеси в статията са в страдателен залог:

Оръжеен търговец, издирван от Интерпол за крупни измами в Швейцария, е

задържан на ГКПП – Капитан Андреево.

46-годишният Мурад Пура е арестуван на влизане в България на 23 юни 2005 г.

Сделките за милиони долари са сключени през 1998 и 1999 г.

Престъплението е разкрито. и т.н.

Наличието на страдателен залог в тези изречения е напълно оправдано, тъй

като целият текст е фокусиран върху един човек и неговите действия. Важно е

онова, което води до изясняване на деянията на Мурад Пура.

Тъй като изреченията в страдателен залог променят тематичната структура

на изречението, Халидей (1994: 37) определя темата като част от структурата на

простото изречение като съобщение. “Темата е елементът, който служи като

отправна точка на съобщението; тя е, от която простото изречение е засегнато.

Остатъкът от съобщението, частта, в която темата е развита, е наречена в

терминологията на Пражката школа рема. Като структура на съобщението,

следователно, простото изречение се състои от тема, съпроводена от рема; и

структурата е изразена чрез словореда – това, което е избрано за тема, е поставено

най-отпред” (Халидей, 1994: 37).

Както е известно, Пражката школа въвежда не посочениете от Халидей

термини. В добре познатата статия ”За така нареченото актуално членение на

изречението” се въвеждат термините основа и ядро (Матезиус, 1967: 239).

Въпреки това Халидей извежда много важната характеристика на тематичната

4

структура – чрез избора си с кой елемент да започне авторът на съобщението

поставя акцент и показва кое смята за важно и кое – не.

Освен че променя информационната структура на изречението, според

генеративната теория страдателният залог променя броя на аргументите в

пропозицията. Според Джейкъбс аргументите могат да бъдат именни фрази (NP)

или подчинени изречения, а “пропозицията трябва да има предикат и един или

повече аргументи”, като “пропозициите са семантичното съответствие на простото

изречение /clause/ (Джейкъбс, 1995:15).

Поради тази причина пасивните конструкции имат един аргумент по-малко

от съответстващите им активни, тъй като деятелят или липсва, или въвеждащата го

фраза в страдателен залог е предложна, т.е. неаргументна като позиция (Джейкъбс,

1995: 160). По тази причина при преминаването от D-структурата към

повърхнинната структура има допълнително движение, при което се “мести

именната фраза на допълнението в празния слот на подлога. Тук му се приписва

именителен падеж” (Джейкъбс, 1995:161).

Друга голяма група изречения, които изразяват материални процеси, са

неопределено-личните изречения, които са “безподложни, едносъставни изречения,

в които сказуемото е изразено с глагол в 3л. мн. ч. във всички времена. При тях не

може да се говори за липса на подлог, а само за неговото отстраняване, за неговата

неопределеност” (Андрейчин, Попов, Стоянов, 1977: 340). Те имат сходна функция

със страдателните изречения – не се набляга на извършителя на действието. “В

неопределено-личните изречения вниманието ни се съсредоточава върху

действието, а субектът му остава необозначен, понеже от гледище на говорещото

лице не е нужно да бъде конкретно посочен” (Русинов, 2000: 76). Употребата на

тези изречения прави текста по-жив и динамичен:

През това време той трупа приключения, достойни за филм. Влиза под кожата на

африкански министри, завлича швейцарски бижутери, надхитря италиански бизнесмени.

Докато го спипват на българската граница...Разследват го за подписване на чекове без

покритие...

Подобни изречения могат да изразяват не само материални процеси, както е

в следния случай:

Гарантират му спокоен престой и връзки с влиятелни хора.

5

Широко се използват и непълните изречения с пропуснат подлог. Тяхната

употреба е оправдана, тъй като, от една страна, “липсват някои звена, които са

налице в съседните изречения” (Андрейчин, Попов, Стоянов, 1977: 342), а от друга,

глаголната флексия прави глаголното лице лесно за установяване:

Четири години по-късно Мурад влиза в офиса на търговец на килими. Изважда от

чекмеджето му празен чек. Попълва го за 43 985 швейцарски франка. Имитира

подписа на търговеца. Отива в банката и урежда плащането...

Мурад твърди пред фирмата, че наема самолета, за да изпраща с него туристи

на сафари в Танзания. Плаща за машината 220 долара. Ползва боинга няколко месеца

без пари...

Функционално непълните изречения “придават на речта краткост,

стегнатост и изразителност” (Андрейчин, Попов, Стоянов, 1977: 343). След като

деятелят вече е известен, набляга се на действията му, като натрупаната

лавинообразна информация е не само по-динамична и възприемаема, но и по-

въздействена.

Втората по големина група глаголи, използвани в тази статия, са вербалните,

което е напълно естествено, тъй като вестникарският текст има за цел да ни “каже”

нещо. Според Халидей менталните процеси са основен тип, вербалните се явяват

един вид техни производни, макар да притежават и чисто специфични

характеристики. Общото в двата типа процеси е изискването за транзитивност –

всички ментални процеси потенциално включват субект и обект (Халидей, 1994:

118), нещо, което важи и за вербалните процеси. Освен това менталният глагол в

изявително наклонение използва индиректния дискурс, т.е. че-изречението за

предаване на факти (Халидей, 1994: 115) – характеристика, валидна и за

вербалните предикати. За сравнение граничните на вербалните релационни глаголи

не могат да приемат че-изречение като свой обект.

В наблюдавания от нас текст 19% от глаголните процеси са вербални, а 6% -

ментални. Ако по-голямата част от изреченията, в които се срещат материалните

глаголни предикати, са прости или сложни съчинени, то голямата част и от

вербалните, и от менталните процеси се срещат в сложни съставни или сложни

смесени изречения с подчинено допълнително изречение:

Той знае, че има международна заповед за ареста му, но е спокоен.

6

Преди да потегли от родината си, те го уверяват, че няма да има проблеми с

българските власти при влизането си у нас.

Заяви, че идва при приятели, но не каза кои са и къде живеят.

Твърди, че е адвокат в Швейцария.

Пура твърди, че в родината си има туристическа агенция.

Обяснява, че парите му са блокирани и не може да плати веднага и т.н.

Както вече споменахме, вербалните и менталните глаголи изискват

наличието на повече от един аргумент. В аргументна позиция често се оказват

подчинените изречения. Съюзът че винаги въвежда аргумент на предиката и в по-

новите публикации по синтаксис се определя като комплементизатор (Пенчев,

1998; Тишева 2000 и т.н.). “Те (комплементизаторите – бел. моя Б.Т.) не просто

свързват, а въвеждат нова част в сложното изречение, която е задължително

пояснение към главния глагол” (Тишева, 2000: 45).

Към комплементизаторите в българския език според Пенчев (1998: 18) “се

отнасят съюзните връзки че или да, дали и дето”. Обръщаме им специално

внимание, тъй като най-голямата част от въведени подчинени изречения в

изследвания текст са именно че-изреченията – 15 на брой. Освен това в

аргументна позиция се явяват и 5 да-изречения. Всички останали подчинени

изречения са 11 на брой, което разкрива важността на комплементизаторите при

създаването на структурата на изследвания текст.

Общото между че и да като комплементизатори е, че изборът им “за всяко

конкретно изречение зависи не от природата на самото подчинено изречение, което

те въвеждат, а от думата в главното изречение, която то пояснява” (Тишева, 2000:

53). Този извод е напълно съвместим с идеята на Халидей за типовете процеси и

разликите между тях. Онова, което може да се посочи като разлика между че и да

като комплементизатори, е, че “че търси най близък контакт с опората, а да - с

глагола на подчиненото изречение” (Тишева, 2000: 54)

Предлага на руснака да купи негова сграда.

Фирмата не успява да си вземе парите, защото посочените сметки са закрити

преди години, а банковата гаранция е фалшифицирана.

По същото време турчинът предлага на фирма “Хадес” да му помогне с пари при

внос на 220 килограма необработено злато от Танзания или Сиера Леоне в Швейцария.

7

Както се вижда, въпреки търсената близост с глагола в подчиненото

изречение, кратките местоименни форми се позиционират между тях.

Особено интересен е фактът, че и в този текст се среща актуалното за

кратките информационни жанрове въвеждане в препозиция на подчинени

допълнителни изречения с изпуснат съюз че, като главното изречение, което е в

края на изречението, е отделено със запетая (Пашов, 1994: 385). Този похват е

особено характерен при въвеждането на агенцията-източник в лийда на

новинарските статии, но явно е продуктивен и извън вече споменатата сфера на

употреба:

Остават му да излежи още 945 дни зад решетките, сочат данните на

швейцарските власти.

През 1994 г. Мурад получава на консигнация скъп предмет, декориран с 216

скъпоценни камъка, сочат данни, изпратени от Швейцария.

“Българските фирми, на които бях изключителен представител от март 1999г.

до март 2000 г., са доставяли оръжия чрез израелски търговци на бунтовниците в Сиера

Леоне” - разяснява Пура.

Другият тип процеси, често срещани в статията, са релационните процеси.

Те представят 14% от предикатите в текста. При тях се “установява отношение

между две отделни същности” (Халидей, 1994: 119), като тяхната функция е

атрибутивна или идентифицираща. Релационните процеси могат да са предикати и

в главни, и в подчинени изречения:

Сред тях е Мурад Пура. (идентифицираща употреба)

Той знае, че има международна заповед за ареста му, но е спокоен.

(атрибутивна)

Твърди, че е адвокат в Швейцария. (атрибутивна)

Пура твърди, че в родината си има туристическа агенция. (атрибутивна)

и т.н.

Халидей (1994: 119-120) отбелязва, че идентифициращите релационни

изречения имат свойството обратимост, докато това не е характерно за

атрибутивните :

Мурад Пура е сред тях.

Сред тях е Мурад Пура.

8

Най-малък е броят на екзистенциалните процеси, които се срещат в

изследваната статия. Те са 4%. Най-често изразяват наличие, което Халидей (1994:

143) определя като “съществуване”. Според традиционната българска граматика те

се определят като безлични. Не изискват подлог, но пък изискват пряк обект:

Приносителите им разбират, че в сметките няма пари, едва когато се

опитват да ги осребрят в банки в Европа и Африка.

Той знае, че има международна заповед за ареста му, но е спокоен.

И така, можем да обобщим, че до голяма степен семантиката на глаголните

сказуеми определя вида на изреченията, които се срещат в един текст. Това

потвърждава и Тишева (2000: 70), макар да обсъжда частния случай на сложните

съставни изречения: “Главните предикати, независимо към коя част на речта се

отнасят те, избират свързващите средства за въвеждане на подчинени изречения.

При този избор определяща е семантиката на главните предикати, а не

граматическите им особености”.

Както видяхме, семантично голямата част от предикатите в изследвания

текст се отнасяха към материалните процеси, които отразяват действия и не

изискват непременно наличието на обект. Те създават динамиката в текста,

представят факти. Вербалните и материалните предикати изискват двуаргументна

структура и при тях много често обектът представя цяла ситуация, която някой

обмисля или за която се твърди. Релационните процеси идентифицират или

определят като присъщи на субекта някакви качества. Те се срещат и в подчинени

изречения, но отново определят синтактичните позиции на своите аргументи.

Екзистенциалните изречения разкриват наличието на някакво явление, като в

тяхната структура задължителната аргументна позиция е тази на обекта.

Тъй като изследването на неаргументните позиции – на т.нар. аджанкти и

модификатори изисква специален интерес, няма да се спираме подробно на техните

особености. Тяхното присъствие не е пряко свързано със семантиката на

предикатите в изреченията и затова се оказват встрани от предмета на изследването

ни. Онова, което не можем да не споменем, е, че за сметка на подчинените

определителни изречения (те са 3 на брой в цялата статия) се предпочита

използването на обособени части (7 на брой):

9

Оръжеен търговец, издирван от Интерпол за крупни измами в Швейцария, е

задържан на ГКПП – Капитан Андреево.

От своя страна Мурад Пура е длъжен да се отчита пред Умару Уури, посланик

на Сиера Леоне за Швейцария, Германия, Италия, Австрия. и т.н.

Обособените части са специфична категория. Традиционната граматика ги

разглежда като второстепенни части на изречението, но все пак авторите отчитат,

че те “обикновено придобиват полупредикативно значение” (Русинов, 2000: 127).

Генеративната граматика не ги разглежда като различни от съответните подчинени

изречения и ги определя като модификатори (Джейкъбс, 1995: 100). Тяхната

функция в изследвания текст е да “правят речта по-кратка и стегната (а в някои

случаи и по-изразителна), отколкото подчинените изречения” (Русинов, 2000: 129).

Целта на вестникарите е да предадат повече информация на възможно най-малко

място и да направят изложението си интересно и четивно. Ето защо предпочитат

обособените части пред подчинените изречения.

Библиография:

1. Андрейчин, Попов, Стоянов, 1977: Андрейчин Л., Попов К., Стоянов Ст.

Граматика на българския език, София, 1977

2. Джейкъбс, 1995: Jacobs R. English Syntax, 1995

3. Кардоуни, 1993: Кардоуни Дж. Как се правят новините, София, 1993

4. Матезиус, 1967: Матезиус В. О так называемом актуальном членении

предложения, В: Пражский лингвистический кружок, М., 1967

5. Пашов, 1994: Пашов П. Практическа българска граматика, София, 1994

6. Пенчев, 1998: Пенчев Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис,

Пловдив, 1998

7. Русинов, 2000: Русинов Р. Практическа стилистика. Просто изречение.

Синтактично-стилистични фигури, В. Търново, 2000

8. Тишева, 2000: Тишева Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в

българския език, София, 2000

9. Халидей, 1994: Halliday M.A.K. Functional Grammar, London, 1994

10

Аферист продава наши катюши в Сиера Леоне Мурад Пура е забъркан в сделки за диаманти, злато и мерцедеси

РАЗСЛЕДВАНЕ Оръжеен търговец, издирван от Интерпол за крупни измами в Швейцария, е задържан

на ГКПП- Капитан Андреево.

46-годишният Мурад Пура е арестуван на влизане в България на 23 юни 2005 г. Интерпол

търси турчина с швейцарски паспорт от две години. През това време той трупа приключения,

достойни за филм. Влиза под кожата на африкански министри, завлича швейцарски бижутери,

надхитря италиански бизнесмени. Докато го спипват на българската граница. В 6 часа на 23 юни 2005 г. той пристига с автобус от Турция на ГКПП – Капитан Андреево. Гранични

полицаи проверяват пътниците един по един. Сред тях е Мурад Пура. Той знае, че има международна

заповед за ареста му, но е спокоен. Идва в България при някогашни партньори от оръжейния бизнес.

Преди да потегли от родината си, те го уверяват, че няма да има проблеми с българските власти при

влизането си у нас. Гарантират му спокоен престой и връзки с влиятелни хора. Това разказва самият

Мурад Пура при разпитите пред ченгетата по-късно.

Доставки за Африка “Интересен, ерудиран мъж, с достолепна осанка – описват гранични полицаи арестувания Мурад Пура. –

По време на полицейския арест беше тих и спокоен. Не носеше дори багаж, когато го свалихме от

автобуса. Заяви, че идва при приятели, но не каза кои са и къде живеят.” Турчинът е задържан за 24 часа.

През това време ченгетата изясняват самоличността му. Тя е потвърдена със снимки и пръстови

отпечатъци от Националното бюро на Интерпол в София. Мурад обжалва ареста си на 19 юли пред

Апелативния съд в Пловдив.

Твърди, че е адвокат в Швейцария. Неговата версия е, че от 1996 г. до 2000 г. търгува с оръжия, българско производство. По

това време е представител на нашо фирма, която действала като експортно дружество на български

производители от военната промишленост. Мурад допълва, че имал права за търговски преговори,

маркетингово проучване и реклама на български изделия в Сиера Леоне. В подкрепа на думите си

представя списък с оръжия, продадени в африканската страна. Според документите с гриф “поверително”

турчинът участва в доставката на стотици гранатомети, минохвъргачки, автомати, ракетни установки,

снаряди, хиляди патрони. Сделките за милиони долари са сключени през 1998 и 1999 г. Оръжията са за

армията на Сиера Леоне. Според справките въоръжените сили на африканската страна се снабдяват дори

с катюша, над 1000 ракети за нея, установки “Конкурс” и стотици снаряди за тях. В делото е приложен

договор за доставка на хеликоптери за 2 800 000 долара.

За транспортни разходи на машините фирмата на Мурад трябва да получи 180 000 долара. Задържаният

турчин навсякъде твърди, че има репутация на коректен бизнесмен и е авторитет пред властите на Сиера

Леоне. Като доказателство представя пълномощно от тамошното Министерство на външните работи от

април 1998 г. Документът му дава право да получава

икономическа помощ за нуждите на Сиера Леоне от частни фирми. От своя страна Мурад Пура е длъжен да се отчита пред

Умару Уури, посланик на Сиера Леоне за Швейцария, Германия, Италия, Австрия. Нещо повече, Мурад

претендира, че е съветник на министъра на външните работи на Сиера Леоне и консултант по национална

сигурност от 1998 г. до 2000 г. Получава гражданство в Сиера Леоне за заслуги към страната.

“Българските фирми, на които бях изключителен представител от март 1999 г. до март 2000 г., са

доставяли оръжия чрез израелски търговци на бунтовниците в Сиера Леоне – разяснява Пура. – Това е

нарушение на международните закони и противоречи на решенията на Съвета за сигурност на ООН.

Оттам дойдоха проблемите за мен. Бях съден и признат за виновен в Швейцария. В медиите се появи

информация за това с цел да бъда компрометиран.”

Мурад Пура се счита за преследван по икономически причини. Той се кълне пред съдиите у нас, че е

принуден да напусне семейството и дома си в Швейцария, където живее от 15 години. В Турция

непознати

стреляли по него и го ранили. Пура твърди, че в родината си има туристическа агенция. След като надълго и нашироко

обяснява авантюрите си от Сиера Леоне до Женева и Анкара, той заявява: “Искам политическо убежище

в България.” Според данните на швейцарските власти Мурад Пура е осъждан четири пъти в Цюрих за

измами, подправяне на документи, шофиране в нетрезво състояние.

Райска птица зо 150 000 долара

11

През 1994 г. Мурад получава на консигнация скъп предмет, декориран с 216 скъпоценни камъка, сочат

данни, изпратени от Швейцария. Произведението се нарича “Райска птица”. Мурад трябва да го продаде.

След това да плати на фирма GEMSTON SOCIETY 150 000 долара от сделката. Турчинът отваря кутията.

На мястото на Райската птица поставя три камъка, големи колкото юмрук. Запечатва кутията с тиксо,

червен восък и я връща на фирмата. Подмяната е установена след време.

Четири години по-късно Мурад влиза в офиса на търговец на килими. Изважда от чекмеджето му празен

чек. Попълва го за 43 985 швейцарски франка. Имитира подписа на търговеца. Отива в банката и урежда

плащането. Престъплението е разкрито. турчинът получава две години затвор. Осъждан е на два месеца

за друга измама, на една година за присвояване. На 2 февруари 2003 г. е пуснат в отпуска от затвора и

повече не се връща. Остават му да излежи още 945 дни зад решетките, сочат данни на швейцарските

власти.

Измаменият руснак Междувременно ченгетата разнищват сложни финансови схеми с участието на Мурад Пура. Разследват

го за подписване на чекове без покритие. В тях фигурират суми от 9800 до 480 000 лири и от 50 000 до

220 000 долара. Приносителите им разбират, че в сметките няма пари, едва когато опитват да ги осребрят

в банки в Европа и Африка. При една от операциите на Мурад швейцарецът Маркос Вигер е ощетен с

50 000 франка. Името на задържания се свързва и с измама при наемането на “Боинг 727” на

“Интернасионал джет сервиз”. Мурад твърди пред фирмата, че наема самолета, за да изпраща с него

туристи на сафари в Танзания. Плаща за машината 220 долара.

Ползва боинга няколко месеца без пари. Впоследствие изготвя и изпраща платежно нареждане до Танзания за 30 020

долара. Фирмата не успява да си вземе парите, защото посочените сметки са закрити преди години, а

банковата гаранция е фалшифицирана.

Руснакът Александър Зарецки се запознава с Мурад Пура в Швейцария през 2001 г. седмица по-късно

турчинът заминава за Москва. Предлага на руснака да купи негова сграда. Обяснява, че парите му са

блокирани и не може да плати веднага. Според разследващите Мурад лъже Зарецки, че фирмата му е в

процес на подписване на сделка за коли за сафари с шефа на “Мерцедес” в Цюрих за 520 хил. франка.

Руснакът дава 145 000 долара на Мурад. Очаква срещу тях да получи част от договорените автомобили.

Това не се случва. Проверява се и

сделка за самолет с участието на Мурад. Покрай нея той подписва чекове за 3 350 000 долара и 20 000 английски лири. По

същото време турчинът предлага на фирма “Хадес” да му помогне с пари при внос на 220 килограма

необработено злато от Танзания или Сиера Леоне в Швейцария. Заявява, че първата пратка е блокирана

на митницата в Цюрих. Турчинът прави тест на проба от благородния метал в присъствието на

управителя на фирмата. После представя фалшиво митническо удостоверение за освобождаване на

109 килограма злато Получава от фирмата 27 хил. франка. Същата оферта Мурад Пура предлага на италиански бизнесмен.

Той подсигурява търговци, които дават 28 хил. франка за внос на злато от Танзания. Те повече не виждат

парите си.

(“168 часа”, бр. 31; 5-11.08. 2005)