•“Principles and Goals of the UN Traditional Peacekeeping” - In: Law Science: Traditions and...

rn. ac. ~.p Teo~opa iDHnHnOBa TPYIlOBOnPASHVI IP06nEMVI npVI AYTCOP01Hr HA IlE~HOCT OT PA60TOllATFnR 469

VI . HAKA3ATEflHO nPA80 ~ HAKA3ATEflEH npOl\EC

,QeHH ~a raH4eBa <DVl3V101l0rVl4fH A<DfKT

npO~ . ~-p AHTOH rHprHHOB BPb4BAHE HA npOllECYAnHVlIlOKYMEHTVI B 4Y>K6V1HA

VII. ME>KAYHAPOAHO nPABO

npO~. ~-p UBeTaHa KaMeHOBa IlEIlOTO .IlVIAIlO· HA ME>KIlYHAPOIlHVI~ Cbll

479

487

OTnO>KEHO nPABOCbllVlE - OTKA3AHO nPABOCbllVifl 499

npO~ . ~-p EMHn KOHCTaHTHHOB OTrOBOPHOCT HA ME>KIlYHAPOIlHVlTE oprAH~3AljVlVl no ME>KIlYHAPOIlHOTO nPABO 506

,Qo~ . ~-p ~peHa ~nHeBa HOBVIRT 3AlIIVlTtH MFXAHVl3bM HA ME>KIlYHAPOIlHVlR nAKT 3A VlKOHOMVl4ECKVI. CQljVlAnHVI VI KYnTYPHVI nPABA 515

npo~. ~-p BmnHH XPHCTOB UaHKOB 1l0roBOPbT 3A HATYPAnVl3AljVlR ME>KIlY 6bnrAPVlR VI CALU OT 1924 r nPABIiVi np06nEMVI VI nPEllnO>KEIIVlR 3A PA3PEWABAHETO VIM 524

rn. ac. ,IlHMHTbP ,IleKoB CbnKHOBVITEnHA YPEIl6A HA 3Allbn>KEHVlRTA C ME>KIlYHAPOAEH EnEMEHT, npOVl3TVl4ALUVI OT AEf'1CTBVlR HA HEIlORIlHA KOHKYPEHljVlR, CbrllACHO PElIlAMEHl 864/2007 HA CbBE TA HA EC 533

MaAAeH KaspbKOBa npOPorAljVlR HA ME>KAYHAPOIlHATA KOMnETEHTHOCT HA CbAVlIlVILUATA no rPA>KAAHCKVI VI TbPrOBCKVI AEnA CbrllACHO PErnAMEHT 44/2001 HA CbBETA HA EC 538

repraHa rOlaHCKa 3ALUVITA HA nPABATA HA AETETO cnoPEA EBPonE~CKOTO 3AKOHOilATEnCTBO 545

,Qo~. ~-p Ha~R 60R~)I(HeSa npVlHllVlnVl VlllFnVl HA TPAI\VlIIVlOHHVlTF MVlPoonA3BAI IVI onFPAljVlVl HA OOH 555

mkramer

Highlight

ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ТРАДИЦИОННИТЕ МИРООПАЗВАЩИ ОПЕРАЦИИ НА ООН

555VII. МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО

ÏÐÈÍÖÈÏÈ È ÖÅËÈ ÍÀ ÒÐÀÄÈÖÈÎÍÍÈÒÅ ÌÈÐÎÎÏÀÇÂÀÙÈ ÎÏÅÐÀÖÈÈ ÍÀ ÎÎÍ *1

Доц. д-р Надя Бояджиева,

Юридически факултет,

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

Мироопазващите операции на Организацията на обединените нации (ООН) възник-

ват в динамичната и несигурна международна обстановка на двуполюсното противопос-

тавяне след Втората световна война (1939 - 1945 г.) и постепенно се превръщат във важен

инструмент за поддържането на международния мир и сигурност. След края на поля-

ризираната международна система (1989 г.) концепцията за мироопазващите операции

претърпява развитие, което е пряко следствие от променената среда на международната

сигурност. С това в съвременните международни отношения се създава сериозно пре-

дизвикателство не само пред ООН, но и пред регионалните международни организации

и структури като Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Европейския

съюз (ЕС) и др.

Акцентите тук ще бъдат поставени върху дефиницията, принципите и целите на тра-

диционното мироопазване, характерно за периода 1948 - 1989 г. В този хронологически

отрязък международната система се характеризира с противопоставяне между двете

свръхдържави – Съветският съюз и Съединените американски щати и техните блокове,

*1 Тази статия е резултат от дълготрайния интерес и работа на авторката по проблемите на мироопазване-

то, които тя започва като стипендиант на НАТО (в рамките на програмата на Съвета за евроатлантическо

партньорство) и впоследствие има възможност да обогати кръга на източниците и да разшири предмета на

изследване по време на специализацията си в Харвардския университет като стипендиант на Българо-аме-

риканската комисия за образователен обмен “Фулбрайт”. Авторката изразява дълбоката си благодарност и

към двете престижни институции, които подкрепиха нейните професионални дирения и научно-изследова-

телски интереси.


VI. МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО556

проявяващо се във всички сфери: политическа, идеологическа, икономическа, военна,

културна и пр. Друга особеност на периода е изобретяването и притежаването на ядрено

оръжие и последвалата надпревара във въоръжаването между двете свръхдържави1. Тези

тенденции в международните отношения имат за резултат възникването на многобройни

кризи и конфликти в различни географски зони, които изправят международната общност

многократно пред заплахата от нов световен, ядрен конфликт.

Глобалната и остра борба за надмощие между Съветския съюз и Съединените аме-

рикански щати се отразява негативно върху работата на органите на ООН и затормозява

приемането на единодушни решения в Съвета за сигурност за използването на сила при

разрешаването на конфликти. Поради това ролята на ООН в международни споразумения

в областта на сигурността е по-ограничена за сметка на двустранните и регионалните до-

говори за сигурност.2 След Втората световна война в международните отношения ролята

и значението на регионалните международни организации като основни актьори на све-

товната сцена нараства значително, като някои част от тях вече са преустановили своето

съществуване или са изместени, или “наследени”от други организации. Като важни актьо-

ри следва да посочим организации като: НАТО, Варшавския договор, ЕС, Организацията на

арабските държави, известна като Лига на арабските държави (ЛАД, през март 1945 г. с До-

говора от Кайро3), Организацията на американските държави (ОАД, чийто Устав е одобрен

през 1948 г. след подписването през 1947 г. на Договора от Рио), Организацията Ислямска

конференция (1999 г.), Африкански съюз (Организацията за африканско единство (ОАЕ,

1963 г.)4, Организацията на страните от Югоизточна Азия (1967 г.) и др. Повечето от тях се

основават на заложените в Устава на ООН принципи и поставят акцента върху правото на

защита като основна легитимна причина за използването на сила.

Според британския автор Адам Робертс, ООН първоначално е създадена с идеята

самата тя да се превърне в система за колективна сигурност. Поради ограниченията, на-

ложени от характера на системата на международни отношения след Втората световна

1 Особеностите и характеристиката на международната система в периода 1945 - 1989 г., най-драматичните

противопоставяния, кризи и конфликти в света са анализирани в обстойното изследване на професор Хр.

Мирчева – виж: М и р ч е в а , Х р . История на международните отношения в най-ново време. В два тома.

С., 2002, 2003. За кратък обзор на системата на международни отношения в този период, както и за теоре-

тичното ú представяне от различни научни школи и направления, вж Б о я д ж и е в а , Н . История на

международните отношения ХVII - ХХ век (исторически и правни аспекти). С., 2000, с. 189 - 230.

2 R o b e r t s , A d a m . The United Nations: Variants of Collective Security. - In: Woods, Ngaire (ed.). Explaining

International Relations Since 1945. Oxford, Oxford University Press, 1996, pp. 319 – 320.

3 Значението на Лигата на арабските държави и на другите регионални организации на арабските държави за

регионалната сигурност, както и характеристика на по-значимите регионални международни конвенции за

борба срещу тероризма в Арабския свят и Африка, създадени от тези организации, е предмет на изследване

на И л и е в а , И . Регионални конвенции за борба срещу тероризма в арабския свят и Африка. – В: Научни

трудове на института за правни науки. Том V (2008) Актуални правни проблеми. С., Институт за правни науки

- БАН, 2010, с. 48 - 72.

4 Пак там, с. 73 – 108.



война, ООН не успява да постигне тази висока цел. Въпреки неблагоприятните фактори,

ООН има важен принос за появата на три важни и ясно открояващи се форми на дейност,

насочени към постигането на колективна сигурност: първо, действия и тенденции, по-

ощряващи регионалните съюзи и многостранни военни намеси; второ, оторизиране от

ООН за провеждане на военни действия с цел налагане на мира от суверенни държави;

трето, мироопазващи операции под егидата на ООН.5 Ролята на ООН в областта на миро-

опазването е изключителна най-малко поради две причини: първо, ООН не само се явява

“първооткривателят” на този нов инструмент за решаването на широк спектър задачи в

областта на сигурността; второ, поради особеното място, което Уставът на ООН заема в

съвременното международно право.

ДЕФИНИЦИЯ НА ТРАДИЦИОННИТЕ МИРООПАЗВАЩИ

ОПЕРАЦИИ.

Като самостоятелен вид дейност на ООН, мироопазването се основава на актовете на

ООН, както и на актовете на други международни организации, които имат правомощия

да работят в операции по мироопазване. Политическата и моралната сила, която имат

Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН е много важен фактор за успеха за опера-

циите по мироопазване. Резолюциите на Съвета за сигурност определят ясно мандата на

операциите, в тях са посочени крайните политически цели, които следва да отговарят на

строги критерии - те трябва да бъдат реалистични и достижими. Мандатът, определен в

съответната Резолюция на Съвета за сигурност, по правило има конкретно целево пред-

назначение. Мандатът е ограничен и във времето на действие. Основните изисквания

към разработването на мандата са свързани с международноправната му основа, чийто

източник е Уставът на ООН (конкретно Глава VI, Глава VII и Глава VIII), двустранните и мно-

гостранните споразумения в тази област, решения на Съвета за сигурност на ООН. Меж-

дународноправната рамка постепенно се усъвършенства, за да може мироопазването да

отговори адекватно на промените в международната система и предизвиканите от тях

предизвикателства и нови заплахи за международния мир и сигурност.

Освен Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, за санкционирането и провежда-

нето на операциите важно значение имат и други документи на ООН, които нямат юриди-

ческа сила. Тяхното предназначение и роля е да подпомогнат разбирането на характера и

спецификите на отделните операции. Към тези документи на ООН се отнасят докладите на

Генералния секретар на ООН, касаещи мироопазването, документи на Съвета за сигурност

и др.

Термините, с които днес определяме широкия спектър на дейности по мироопазване

и които се срещат в научната литература, като “мироопазване”, “операции по поддържане

5 R o b e r t s , A d a m . Ibid., p. 309.



на мира”, “мироопазваща дейност”, не се споменават изрично в Устава на ООН. Тяхното из-

ползване е наложено в резултат от дългогодишната практика на ООН. В обемната научна

литература и източници също не съществува еднозначно и общоприето определение на

понятието “мироопазване” (peace-keeping).

Както бе отбелязано, в Устава на ООН не е дадена формулировка на мироопазване-

то. Според А. Робертс “мироопазващите операции, които се “простират” от невъоръжени

мисии военни наблюдатели до въоръжени мироопазващи части са ad hoc механизъм, изо-

бретен от ООН” и макар тези операции да не са предвидени в Устава, те са в рамките на чл.

33 от Устава, отнасящ се до “други мирни средства”.6 Като концепция терминът се налага по

време на Корейската война (1950 - 1953 г.), като за пръв път се споменава в Резолюцията

“Обединени за мира”, приета от Общото събрание на ООН през 1950 г.7 В техническо отно-

шение терминът е приложен за пръв път по отношение на съблюдаването на примирието

след края на Суецката криза (октомври - ноември 1956 г.).

Терминът “мироопазване” се използва при дефинирането на операции, основаващи

се на Глава VI от Устава на ООН - “Мирно уреждане на споровете”. Операциите, основаващи

се на съвременното разширено тълкуване на концепцията за мироопазване, насочени

към поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност в рамките

на Глава VII – “Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на аг-

ресия” на Устава на ООН, са провеждани с мандата, даден от Съвета за сигурност на ООН.

Традиционните мироопазващи операции са дефинирани от ООН в новите условия

след края на Студената война. В специален доклад на Генералния секретар на ООН от 1994

г. те се определят като: “присъствие на ООН на терена (по принцип включващо военен и

цивилен персонал), със съгласието на страните, свързано с прилагането или мониторинга

на прилагането на договорености, отнасящи се до контрола на конфликтите (прекратява-

не на огъня, разделяне на войски и др.) и до тяхното разрешаване (частично или пълно

урегулиране), както и/или защитата на доставките на хуманитарна помощ”.8

В съвременните изследвания на проблема експертите правят разграничение меж-

ду традиционните мироопазващи операции, провеждани преди 1989 г. Тези операции се

окачествяват най-често като “първо поколение”. След двуполюсното противопоставяне

те са “наследени” от новите многоаспектни операции, които са известни най-често като

“второ” или дори “трето” поколение МОО.9 Според традиционната концепция изследова-

телите посочват следните три основни характеристики на мироопазването: първо, без-

пристрастността на мироопазващите части по отношение на страните в конфликта; второ,

6 R o b e r t s , A d a m . Op.cit., p. 327.

7 Uniting for Peace Resolution. UN Document A/RES/377(V), A 3 November 1950.

8 Improving the Capacity of the United Nations for Peacekeeping: Report of the Secretary General, A/48/403. New

York, United Nations, 1994, paragraph 4.

9 Такова разграничение правят например M a c k i n l a y , J o h n a n d J a r a t C h o p r a . Second

Generation Multinational Operations. – The Washington Quarterly, Summer, 1992, p. 113 – 131.



имплицитното съгласие на всички заинтересовани страни от прилагането на операцията

и трето, неизползването на сила освен в случаи на самозащита. Следователно, самата кон-

цепция за мироопазването в традиционния ú смисъл отрича провеждането на настъпа-

тeлни военни операции.

ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ТРАДИЦИОННОТО МИРООПАЗВАНЕ

В съществуващата обемна литература по тази проблематика10 терминът се поставя в

контекста на дейността на ООН след 1945 г. Първоначално дейностите, използвани в една

мироопазваща операция, включват разделянето на враждуващите в даден конфликт стра-

ни посредством разполагането на леко въоръжени части под флага на ООН (”Сини каски”)

между страните, които вече са постигнали съгласие за примирие. Такъв подход предпола-

га съгласието на страните или най-малко – разрешението на поне една от враждуващите

страни, като от страна на умиротворителите се очаква, че те могат да бъдат изтеглени от

зоната на конфликта, ако бъдат помолени за това от страната, която ги е поканила, или

когато конфликтът приключи. Подобна “буферна дейност” на частите на ООН спомага за

намаляване на неразбирателството между страните и предотвратяване на ескалацията на

инцидентите между враждуващите страни.

Силите за спешно реагиране (UN Emergency Force - UNEF I), разположени в отговор

на Суецката криза от октомври 1956 г., са първата дефинирана като такава мироопазваща

операция11. ООН за първи път създава мироопазващи сили на своята първа извънредна

специална сесия на Общото събрание на ООН (1 - 10 ноември 1956 г.), която е свикана в

рамките на Резолюция 377(V) от 3 ноември 1950 г., известна като Резолюция “Обединени

за мир”. Тази Резолюция е приета по повод на Корейската война и предвижда свикване на

извънредна сесия на Общото събрание, която да препоръча колективни мерки, включи-

телно използване на сила в случаи на нарушаване на мира или акт на агресия.

Мандатът на силите на UNEF I е стриктно определен: да следят и упражняват надзор

върху прекратяването на огъня, включително изтеглянето на въоръжените сили на Изра-

10 Сред многобройните изследвания, посветени на традиционните мироопазващи операции, можем да откро-

им трудовете на: S c h m i d t , E r w i n . ( e d . ) . Peace Operations Between War and Peace. London, Frank

Cass, 2000; M a c F a r l a i n e S . N . , a n d E h r h a r t , H . - G . (eds.). Peacekeeping at a Crossroads.

Clemensport, N. S., The Canadian Peacekeeping Press, 1997; G o r d o n , W e n d e l . The United Nations

at the Crossroads of Reforms. Armonk, New York, M. E. Sharpe Inc., 1994; R i k h y e , I n d a r a n d K j e l l

S k j e l s b a c k (eds.). The United Nations and Peacekeeping. Results, Limitations and Prospects: The Lessons of

40 Years of Experience. Houndmills, Macmillan, 1990.

11 Още през 1948 г. по инициатива на първия Генерален секретар на ООН - Трюгве Ли Общото събрание на ООН

приема за разглеждане планове за създаване на полицейски сили на ООН, чиито функции да бъдат: контрол

за съблюдаване на примирия в конфликтни зони, поддържане на реда при осъществяване на дейности на

ООН и т. н. Първата мисия от военни наблюдатели е изпратена през 1948 г. в Палестина, последвана само

след една година от втора мисия (1949 г.) в конфликтния район между Индия и Пакистан.



ел, Франция и Великобритания от територията на Египет; да предоставят безпристрастен

надзор за прекратяване на огъня. Силите на ООН са на терена и служат като “буфер” между

израелските и египетските военни части до юни 1967 г., когато са изтеглени по настояване

на Египет. Именно по време на мандата на UNEF I са установени основните насоки в една

традиционна мироопазваща операция, много от които са актуални и при провеждането

на съвременните многоаспектни мироопазващи операции. Мандатът на UNEF I е ограни-

чен дотам, докъдето се разпростира съгласието на ангажираните страни в съответствие с

общопризнатото международно право.12

Основните принципи на мироопазването можем да проследим и в Доклада до Съвета

за сигурност на ООН на втория Генерален секретар на ООН, шведският дипломат Даг Хама-

шълд, известен като “баща на мироопазващите операции на ООН”. Най-важните принципи

на мироопазването могат да се сведат до следното: намесата на ООН в конфликта изисква

съгласието на страните в конфликта; мисията трябва да спазва оперативен неутралитет

и следователно не трябва да оказва влияние на политическия баланс на силите между

воюващите страни; мироопазващите сили не трябва да използват сила, освен в случаите

на самозащита, и персоналът за операцията трябва да бъде набиран на доброволни нача-

ла от държавите-членки на ООН. Особеното в случая с UNEF I е провежданата политика,

която изключва набирането на военен персонал, принадлежащ на държава-постоянен

член на Съвета за сигурност, както и на онези държави, които по географски или други

причини биха могли да имат специални интереси към конфликта и онези държави, които

имат интереси в конфликта13.

Тази практика на избягване на включване на контингенти от държави, граничещи с

държавите, участващи в конфликта, съдържа важен рационален елемент. Тя се прилага

за един продължителен период и е типична за традиционните мироопазващи операции,

но при съвременните многоаспектни мироопазващи операции е подложена на ревизия.

Независимо от различията в мандатите на мироопазващите операции, от първостепенно

значение е силите да бъдат създадени на базата на принципите, разпоредбите и духа на

Устава на ООН. Такива мотиви са водещи и при изискванията за формирането на силите

на UNEF I.

Както бе подчертано, най-важният принцип за създаване и провеждане на една “тра-

диционна” мироопазваща операция на ООН е постигането на съгласие на страните (прин-

цип, който не може да бъде съблюдаван при съвременните операции по поддръжка на

мира). Други водещи принципи са: безпристрастност; ред за управление и контрол над си-

лите (които действат под ръководството на Съвета за сигурност на ООН, но са под команд-

12 G e n e r a l A s s e m b l y – Thirtheenth Session – Annexes. Document A/3943 Summary study of the experience

derived from the establishment and operation of the Force: report of the Secretary General. 9 October 1958. , p. 10

– 11; достъпен на: http://www.un.org/depts/dhl/dag/docs/a3943e.pdf

13 G e n e r a l A s s e m b l y – Thirtheenth Session – Annexes. Ibid., p. 11.



ването на Генералния секретар); неизползване на сила (освен в случаите на самозащита).

Съответстващи на тези най-важни принципи са и основните цели на “традиционните”

мироопазващи операции, а именно: прекратяване на огъня, спиране на кръвопролитието,

слагане край на разрушаването на материалната база. Традиционните мироопазващи опе-

рации са твърде ефективни при постигане на зададените цели, което е видно и от мисията

на UNEF I, чиято роля за намаляването на напрежението след Суецката криза е безспорна.

Ограниченият мандат на тези операции обаче означава същевременно, че традиционните

форми на мироопазване не са приложими в много от по-късните въоръжени конфликти,

особено във вътрешни за дадена страна конфликти, при които не може да бъде гарантира-

но съгласието на враждуващите групировки за провеждането на подобни операции.

Политическият климат в годините на Студената война предопределя сравнително

ограничените цели на традиционните мироопазващи операции на ООН. През този период

свръх-държавите имат интерес да прекратят малките военни конфликти, за да не допуснат

да бъдат въвлечени в пряка конфронтация помежду си. Оттук целите на мироопазващите

операции се ограничават до запазването на сключено примирие между противопостави-

ли се въоръжени сили на отделни държави, докато се търсят други алтернативни механи-

зми за търсене и разрешаване на конкретните причини, предизвикали конфликта.

Международно сътрудничество след разпадането на двуполюсната международна

система благоприятствува постигането на съгласие в Съвета за сигурност относно санкци-

онирането на действия, насочени към колективната сигурност. В края на януари 1992 г. Съ-

ветът за сигурност за първи път заседава на равнище държавни и правителствени ръково-

дители. В Заключителния документ от срещата изрично се изисква от Генералния секретар

на ООН да проучи текущото състояние на мироопазващите операции и възможностите за

разширяване на тяхната роля в бъдещата среда на сигурност. В последвалия тези решения

доклад, символично наречен “Дневният ред на мира”, публикуван през 1992 г., тогавашният

Генерален секретар Бутрос Бутрос-Гали дава дефиниции на най-важните термини, които

използва в доклада си и които са свързани с операциите по мира, като “превантивна ди-

пломация”, “създаване на мира”, “мироопазване” и “изграждане на мира”. Мироопазването,

което тук определяме като “традиционно” той определя по следния начин: “мироопазва-

нето беше разполагане на присъствие на ООН на терена, досега със съгласието на всички

заинтересовани страни, включващо по принцип военни и/или полицейски части на ООН,

а често също и цивилни. Това беше техника, която разширяваше възможностите на двете

за превенция на конфликта и създаването на мир.”14

С тази конкретна дефиниция на традиционното мироопазване и на другите видове

дейности по мироопазването ООН вече е подготвена да оторизира провеждането на ми-

14 Repertoire of the Practice of the Security Council Document 29, p. 823. An agenda for peace: preventive diplomacy,

peacemaking and peacekeeping; достъпен на: http://www.un.org/en/sc/repertoire/89-92/Chapter%208/

GENERAL%20ISSUES/Item%2029_Agenda%20for%20peace_.pdf.



роопазващи операции включително във вътрешни кризи, където съгласието на участва-

щите в конфликта страни е трудно да бъде постигнато. Освен това се предвижда и по-ши-

рок обхват на функциите и по-широкомащабните цели, които тези нови операции могат

да осъществяват.

***

Работата на ООН по основната задача, с която е създадена през 1945 г. – да изработи

ефективен механизъм за гарантиране на международния мир и сигурност, протича в усло-

вията на динамичните исторически процеси, проявили се открито след приключването на

международноправното регулиране на следвоенния ред. За кратък период бившите съ-

юзници и победители се разделят на враждуващи военно-политически лагери и започват

Студената война. В такава международна среда постоянните държави-членки не проявя-

ват политическа отговорност да използват Устава на ООН и заложените в него механизми

за активна превенция на международните конфликти и управление на международните

кризи. Въпреки положителните практики в традиционните мироопазващи операции, в ди-

пломатически план не се отделя необходимото внимание на мироопазващите операции,

което прикрива липсата на ефективни инструменти, средства и политическа воля за меж-

дународна намеса при разрешаването на конфликти.

Промените в международната система през 1989 г. предопределят и новия подход на

международната общност към нововъзникналите конфликти в света. Обхватът, размерът

и броят на участниците в мироопазващите операции на ООН се увеличават значително.

Внасят се нови елементи в тези операции – както във военен, така и в граждански аспект,

породени от необходимостта от съвместни действия в името на постигането на мир в об-

становка на граждански войни.

Мироопазващата дейност на ООН днес се характеризира с многообразие на опера-

циите, целящи възстановяването и запазването на международния мир и сигурност: от

превантивна дипломация до операции за консолидиране на мира, включващи мирона-

лагане, традиционно омиротворяване и нетрадиционен тип операции. В тях се включват

надзорът над споразумения за прекратяване на огъня; прегрупиране и демобилизация

на воюващи части; унищожаване на оръжия, предадени при разоръжаване; реинтегри-

рането на бившите войници в цивилния живот; планиране и провеждане на програми за

разминиране; поощряване завръщането на бежанците и разселените лица; осигуряване

на хуманитарна помощ; обучение на новите полицейски части; мониторинг на спазването

на човешките права; подкрепа за прилагането на конституционните, съдебните и изби-

рателни реформи; наблюдение на провеждането на избори; административни функции

и подпомагане на икономическото възстановяване с цел по-плавния преход от състоя-

ние на война към състояние на мир.15 И докато традиционните мироопазващи операции

15 M u l t i d i s c i p l i n a r y P e a c e k e e p i n g: Lessons From Recent Experience. New York, UN Department



са обвързани основно с военния модел на намеса (в случаите на контрол по спазване

на постигнати договорености за прекратяване на огъня и за разделяне на войските след

края на войни между суверенни държави), то при съвременните мироопазващи операции

приоритетни цели са гарантирането на сигурността на човешката личност, защитата на

човешките права и обслужването на целите на хуманитарната интервенция.

of Peacekeeping Operations, 1998.

•“Principles and Goals of the UN Traditional Peacekeeping” - In: Law Science: Traditions and...

Documents

Transcript of •“Principles and Goals of the UN Traditional Peacekeeping” - In: Law Science: Traditions and...