ÂÅÑÒÍÈÊ - Евангелски вестник

m *%L *=ƒ=: œd=!B

ÅÂÀÍÃÅËÑÊÈÂÅÑÒÍÈÊ

ISSN 1310-5159 Õðèñòèÿíñêè äâóñåäìè÷íèê Íîâà öåíà: 0.50 ëâ.

http://www.evangelskivestnik.netÃîä. XVII, áðîé 2 (417), 26 ÿíóàðè - 08 ôåâðóàðè 2011 ã.

Õðèñòèÿíñòâîòî ïî ñâåòà

o!%�A�›="= …= “2!. 7

)�2�2� …= “2!. 3

Ñòð. 8Ñòð.5 Ñòð. 6

o!%�A�›="= …= “2!. 4 )�2�2� …= “2!. 2

)�2�2� …= “2!. 4

Площ27 750 кв. км Население9 719 932 души СтолицаПорт-о-Пренс

Езици: френски (официален), хаитянски креолски

Религия: римокатолици – 80%, протестанти – 16%, (бап-тисти – 10%, петдесятни – 4%, други деноминации – 2%), неопределени – 1%, други – 3%

Хаити

В търсене на смисъла...Адвокат на Бога

Интервю на Габриела Николова с Ники Гамбъл – създател на Алфа-курс

Каква е причината да дойдете в България?

В България съм по по-кана на православни свеще-ници, които организираха Втората алфа-конференция. Тя продължи два дни и аз съм един от говорителите. На кон-ференцията присъстват около 100 свещеници, половината от които са от България, а остана-лите са от региона – Румъния, един от Ливан, Молдова и Гър-ция. Има делегати от всички тези страни.

Разкажете ни как са-мият вие сте станал хрис-тиянин, тъй като баща ви е бил агностик, а майка ви не е посещавала църква. Самият вие сте бил подо-зрителен към християните – как решавате да станете християнин?

Баща ми е евреин по про-изход и е бежанец. Озовава се в Англия през 30-те години на 20. век. Той обаче не е бил вярващ юдей, а напълно

светски човек. Майка ми е принадлежала на Англикан-ската църква, но не е била сред редовните посетители. Така че като малък не съм бил възпитаван в християнската вяра. Но по време на първата ми година в университета в Кеймбридж започнах да чета Новия завет. Бяха ми го дали едни мои приятели, които в този момент бяха много запалени по християнството.

Те ме предизвикаха да започна да изследвам написаното в него, тъй като исках да ги оборя. Стана обаче обратното. В резултат на усърдното ми четене и изследване се убедих, че написаното там е ис-тина; че Исус Христос наистина е бил роден като човек, живял е безгрешен живот, умрял е за нас и Бог Го е възкресил от мърт-вите. Това откровение напълно промени живота ми.

„Операция Мобилизиране” –

служение с видение чрез

изкуство

Според организация-та Operation Mobilization евангелските християни в Италия представляват по-малко от 1% от населе-нието на страната. Повече от 100 хил. практикуващи магьосници живеят в Ита-лия, а в Торино се намира най-голямата сатанинска църква в Европа.

Духовният климат в Европа е мрачен, но понякога изкуствата са пътят, по който истината може да стигне до ушите, които не биха чули по друг начин.

Реакцията на „Опе-рация Мобилизиране”

Те обучават вярващи, как да достигат другите за Христос, чрез кратки мисионерски пътувания из страната, като съще-временно изпращат до-броволци да служат и в други части на света.

Молитвена седмица

Малките камъчета –

игра на думи и делаКалина Тончева

Казват, че малките камъ-чета преобръщат каруцата. Това не е ли малко преувели-чено?!

Не е. Случвало ли ви се е да направите забележка на свой близък – роднина или приятел, и вместо критиката ви да бъде градивна за него, да се окаже разрушителна за вашите взаимоотношения?

Начинът… Да, това е мал-кото камъче, което може да преобърне нашите взаимоот-ношения.

Нелепо. Как е възможно от едни на пръв поглед добри намерения да се стигне до оп-устошителни резултати?

Питам се дали вникваме в дълбокия смисъл на думи-те, преди да ги изречем. Или вместо цветя хвърляме камъни по другите? „Казана дума – хвърлен камък” – народна поговорка.

Осъзнаваме ли, че дейст-вията ни говорят повече и от думите, а жестовете и ми-миките издават онова, което прикриваме?

Молитвена седмица

„Кой

то п

овяр

ва и

се к

ръст

и, щ

е бъд

е спа

сен;

а к

ойто

не п

овяр

ва, щ

е бъд

е осъ

ден.

” М

арк

16:1

6

Хаити

Èçáðàõà íàé-âëèÿòåëíèòå õðèñòèÿíñêè

ñëóæèòåëè çà 2010 ã.

Âðàãîâå íîìåð åäíî çà õðèñòèÿíèòå - Ñåâåðíà Êîðåÿ è

Èðàí

Äà ïååø çà Áîã ñ öÿëîòî ñè ñúðöå...

Èñòîðèÿòà íà ïåâèöàòà Íåëè Àíäðååâà

a!. 2, 26 ÿíóàðè - 08 ôåâðóàðè 2011 ã. 2ÅÂÀÍÃÅËÑÊÈÂÅÑÒÍÈÊ

o!%�A�›�…,� %2 “2!. 1Завършвате Тринити Ко-

лидж в Кеймбридж, след това започвате кариера като адвокат, но след няколко години решава-те да се откажете от кариерата си и да станете свещеник. Защо?

Потомък съм на адвокатска фамилия. Баща ми беше адвокат. Майка ми беше адвокат. Сестра ми е адвокат. Синът ми е адвокат. Дъщеря ми в момента учи за ад-вокат. Дядовците ми и от двете страни са били адвокати. Чичо ми е адвокат. Ако имахме котка, и тя щеше да е адвокат. Всички бяха адвокати, така че нямах избор – и аз трябваше да стана адвокат. Завърших право в Кеймбридж и започнах работа като адвокат. Ра-ботих в продължение на няколко години, но винаги съм искал да бъда свещеник – от онзи момент, за който ви разказах. Исках да мога да говоря за вярата си в Исус Христос постоянно. И след около 10 години адвокатска практика се записах да уча богословие в Окс-форд. След това, през 1986 г., бях ръкоположен като свещеник. И оттогава това е моето призвание.

Съжалявали ли сте някога за това?

Не, никога. Обичах професи-ята си като адвокат, но това, което правя сега, обичам много повече.

Автор сте на много книги, които са написани в полемичен стил. Замислял ли сте се някога, че съдбата ви е отредила да бъ-дете адвокат на Господа?

Когато работех като адвокат, бях напълно отдаден на кариерата си, но дълбоко в себе си усещах, че Божието призвание за мен е по-различно. Мислех много, но когато реших да направя про-мяната, бях напълно убеден, че постъпвам правилно.

Един млад баща ни попи-та как да отговори на своята 4-годишна дъщеря, кой е Исус Христос. Има ли лесен отговор на този въпрос?

Това е един от най-важните въпроси, които човек си задава. Така започва и Алфа-курсът – с въпроса, кой е Исус. За да отго-ворим на този въпрос, се обръ-

В търсене на смисъла...Адвокат на Бога

щаме към доказателствата, които съществуват за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Аз самият например повярвах в Бог именно заради Исус. Не съм вярвал в Бог, а след това да осъзная, че Исус е Бог. Напротив, когато четях за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос и най-вече за възкресението, това ме убеди, че има Бог и Този Бог

може да се види чрез Исус Хрис-тос. Исус казва: „Всеки, който е видял Мен, е видял Бог”. Така че, ако искате да знаете как изглежда Бог, погледнете към Исус. В този смисъл Исус е човешкото лице на Бог. И дори дете на 4 години би разбрало това.

Как може човек да бъде си-гурен, че е християнин? Много хора казват: „Аз вярвам в Бог. Порядъчен човек съм”. Доста-тъчно ли е това?

Има един стих в Евангелието от Йоан, където се казва, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот”. Бог обича всеки един. Обича вас, обича мен и всяко човешко съще-ство. Обича ни толкова много, че изпрати Исус да умре за нас. И на кръста Исус Христос понесе всичките ни грехове, цялата ни вина и по този начин направи

възможно ние да получим прош-ка и да бъдем свободни, за да Го следваме. Затова се казва, че Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот. Тоест Той не ни принуждава да бъдем християни. Ние имаме избор. Да бъдеш християнин, означава да положиш вярата си, упованието

си в Исус Христос. Християнин означава да бъдеш последовател на Христос. По това и познаваш дали си християнин.

Много хора си задават въ-

проса, как да разбера коя е Бо-жията воля за моя живот, как да разпозная Божия глас от своите чувства във всичко, което се случва? Имате ли отговор за този въпрос?

Исус Христос е казал, че чо-век не може да живее само с хляб. Материалните неща не са доста-тъчни, за да го задоволят напълно, „а чрез всяка дума, която излиза от Божите уста”. Бог винаги се е опитвал да разговаря с нас. Той ни обича и иска да общува с нас. Иска да ни напътства. Въпросът, който поставяте, е много важен – как да разпознаем дали Бог ни говори, или някой друг. Има различни на-чини, по които можем да изпитаме дали това е Бог. Първият е дали това, което чуваме, е в духа на

Библията. Ако мислим, че Бог ни насочва да направим нещо, което не е в духа на Библията, то това не е Бог, защото Библията е Неговото вечно Слово, т.е. Самият Бог. Ако това, което чуваме, не води към добро или обич към ближния, то не е от Бог. Ако противоречи на Десетте Божи заповеди, също не е от Бог. Това е много важен начин да разпознаем Божието водителство. Святият Дух в нас, вярващите, също ни помага да разпознаем Божия глас. Когато следваме Христос, Той ни води и ние се учим да разпознаваме гласа Му. Друг белег, по който можем да се ориентираме, е Божият мир. В Словото Божие се казва: „Нека Божият мир да царува в сърцата ви”. Ако не усещате мир в душата си по отношение на определено нещо, то това може да е преду-преждение от Святият Дух да не го правите. Друг начин е чрез църквата, чрез други християни. Ако разговаряте със свои вярва-щи приятели и те ви кажат: „Не, това не е добра идея”. Това също може да е Божието водителство. Здравият разум е друг способ да се ориентираме. Ако нещо проти-воречи на разумното и смислено действие, то не е от Бога. Така че има много начини, по които Бог ни води.

Ние само трябва да ги раз-познаем.

Да, това е процес, в който се учим да разпознаваме нечий глас. Ако например имате приятел, когото познавате добре, и той ви звънне по телефона, щом чуете гласа му, вие ще разберете, че това е той, защото го познавате добре. Ако не го познавате добре, няма да разберете кой се обажда. Колкото повече опознаваме Бог чрез Исус Христос, толкова по-ясно ще раз-познаваме гласа Му. Исус Христос казва: „Моите овце познават гласа Ми и ме следват”.

Всички тези въпроси се съдържат в Алфа-курса. Вие сте водили Алфа-курс в продъл-жение на толкова много години. Бихте ли ни разказали за хора, преминали през този курс. Какво се случва с тях? Каква промяна преживяват?

Ние описваме Алфа-курса като една възможност да откриеш смисъла на живота. Това е курс, в който можеш да потърсиш отго-вор на вечните въпроси: защо съм тук, каква е целта на живота ми; има ли някакъв смисъл човеш-

кият живот; какво се случва след смъртта; възможно ли е да получа прошка на греховете си. Тези въпроси вълнуват всеки човек, но е трудно да намериш място, където можеш да ги дискутираш. Не става, ако си на футболен мач или пък в някой клуб със силна музика. Не върви да попиташ какъв е смисълът на човешкия живот. Алфа-курсът е едно такова място, където се събират хора, които обикновено не посещават църква или пък ходят там само на Рождество или Възкресение. Те се събират и дискутират тези изключително важни въпроси. Средната възраст на хората, които посещават нашите Алфа-курсове, е 27 години. Това са млади хора, които търсят отговор на основни-те въпроси в живота си. И когато намерят тези отговори за себе си и влязат във взаимоотношение с Бог чрез Исус Христос, когато преживеят докосването на Святия Дух, това променя живота им завинаги. Имаме такъв курс и в момента – събираме се в сряда вечер и много хора споделят своите преживявания, за мира, който започват да изпитват, ра-достта, любовта, която чувстват. И начина, по който започва да се променя животът им чрез прошката, която преживяват. Те споделят, че отношението им към другите хора се променя. Стават по-добри. Взаимоотношението с Исус Христос извършва огромна промяна във всеки от нас.

Сещате ли се за конкретна история с някой човек?

Има толкова много истории. Сещам за един млад човек в се-гашната ни група, който е служил в армията преди 19 години и в продължение на тези 19 години не е можел да спи спокойно нощем. Стряскал се е насън и е започвал да вика поради ужаса, който е преживял. На един от предишните ни курсове дойде жена му. Тя е професор по право. Нейният живот беше променен. Тя ни разказа, че се притеснява за съпруга си, защото не може да спи нощем. А той, впечатлен от промяната в нея, дойде на сегаш-ния ни курс. На една от послед-ните срещи сподели, че откакто е започнал да посещава курса и е преживял този обрат, всяка нощ спи спокойно, без да се буди, и не се притеснява повече, че няма да може да спи, защото е преживял прошката и взаимоотношението с Исус Христос.

Децата - ученици или учители

Христина Панджаридис

Обикновено възрастните смя-тат, че са учителите и възпита-телите на децата. Те притежават опит, образование, дипломи, изградени навици и познания за света. Прочели са – кой повече, кой по-малко – дебели книги и наръчници, как се става отличен родител...

Децата са като току-що снесе-

ни яйца и ги държим внимателно в ръцете си – търкайки ги гальовно, но без да прекаляваме, за да не се разглезват или да не се стопят от прекалената ни любов и привър-заност. Закриляме ги чрез прави-лата и законите на семейството и обществото. Погледът ни ги кон-тролира и напътства. Порастват и заприличват на нас – все едно виждаме себе си в друга разфа-совка. Понякога се одобряваме, друг път мърморим и никак не сме

доволни от резултата.„Нима това съм аз? Така ли

изглеждам отстрани? Никой ли не ми е казал истината?”

Възпитавайки малките, под-бутваме ги несъзнателно или под влияние на рутината да взимат бързи решения, да не обръщат прекалено погледа си към драз-нещите страни на пейзажа, да не се впечатляват от разминаването между думи и дела, за да им про-тича по-леко денят, седмицата и

животът. Да си назавет, е приятно и отморяващо...

А те идват на света, носещи светлина, пълни с наивност и чистота. Любопитни и искащи да узнаят защо, кога, как и къде… Нещо като репортери от мястото на събитието, описващи и пре-ценяващи случката. За да ни я представят, е необходимо да знаят повече от другите. А най-вече те желаят да я разберат и пояснят за самите себе си.

Децата ни се раждат девстве-ни откъм злото и нерадостите. С времето сблъсъкът е неизбежен. Като родители ние правим опи-ти да загладим острите ръбове на ветровитите отклонения и да поставим знаци по безлюдните пътища... Внушаваме им да не

ходят там, където е опасно. Понякога хапем и едвам удър-

жаме желанието си да ги носим през калта, снега, водата... чак до видимото възвишение. От жалост. От милост. От любов. Заради нашите неосъществените мечти. Нереализирани стремежи. Поради неслучилите ни се радости и добри мигове.

Забравяйки, че не можем да копираме себе си върху тях. Трябва ли да им се налагаме непрекъснато и да им спестяваме откритията от личен опит, че тръните бодат, а не галят? Че логиката съществува, но не всичко протича по логически начин. Много хора на Земята не си дояждат, а в същото време се изга-рят тонове храни с изтекъл срок...


Дневник на ЕС изключва Коледа и Великден от религиозния календар

Франция разкритикува остро Ев-ропейската комисия, която раздаде на училищата в ЕС 3 млн. образователни дневници, в които се описват най-голе-мите празници на други религии, но не и християнските. Дневникът, наречен Agenda Europa, съдържа препратки към мюсюлмански, хиндуистки, сикски, еврейски и китайски празници, както и Деня на Европа – 9 май, и други ключови за ЕС дати. Нито ред обаче не е отделен за християнските празници, включи-телно и за най-големите – Рождество и Възкресение Христово, възмущават се критиците на документа. Квадратчето, отбелязващо 25 декември, е черно, а в долния край на страницата е записа-но светското послание: „Истинският приятел е този, който скърби заедно с теб в скърбите ти и се радва двойно в радостите ти.” „Срамуваме ли се от християнската си идентичност?”, попита френският министър по европейските въпроси Лоран Вокиез. „Срамуваме ли се, че Европа и нейните църковни кули са основата на нашата европейска идентичност?”, заяви още френският политик. Министърът освен това посочи, че ще бъде удовлетворен, ако дневниците следващата година включват пропусна-тите християнски празници и обичаи. Говорителят на ЕК Фредерик Винсънт обеща, че следващите издания няма да повторят тазгодишния „гаф”.

Източник: LifeSiteNews

Рекорден брой поклонения на гроба на апостол ЯковСантяго де Компостела, Испа-

ния – Вълната от поклонници, които ежегодно прекосяват пътя на апостол Яков, достигна рекордни размери през миналата година. Повече от 270 хил. християнски туристи са получили дълго-очаквания сертификат от поклонението си в Сантяго де Компостела, където през 9. век археолозите потвърждават место-положението на гроба. Никога досега пътят на Христовия апостол не е бил изминаван от толкова много християнски поклонници, както през 2010 г. 44% от поклонниците през миналата година са били жени, а най-голям дял сред посе-тителите на гроба на Яков логично се пада на испанците, следвани от герман-ци, италианци, французи, португалци, американци и др. Предимно млади хора предприемат поклонническото пътуване – около една трета от всички туристи са под 30-годишна възраст. Около 150 хил. души през миналата година са поели по пътя на Яков главно от религиозни под-буди, а близо 110 хил. са водени преди всичко от културен интерес.

Източник: Livenet.ch

Молитва... с едно натискане на копчето Берлински художник изобрети

„най-малката молитвена стая в света”. В т.нар. молитвомат минувачите могат да слушат молитви от цял свят – християн-ската „Отче наш”, молитви от Корана и дори песни на тамилските поклонници. „Добре дошли! Вие имате възможността да изберете от безброй молитви от цял свят най-подходящата за вас.” Минува-чите в Берлин рядко имат късмета да чуят подобен поздрав. Още по-малко от робот, вграден в специален автомат за молитви. Срещу монета от 50 цента обаче вече всеки може да слуша в про-дължение на 5 минути молитви от цял свят – евангелски, петдесятни, католиче-ски, мюсюлмански, хиндуистки и дори сциентоложки. Изобретател на молитве-ната машина е германският режисьор и художник Оливър Щурм. Самият той не се определя като „вярващ в строгия сми-съл на думата”, въпреки че е израснал в лютеранска среда и дълги години е пял в църковен хор. По-скоро описва себе си като човек „с пантеистичен поглед към света”. Това обяснява и богатият избор от молитви в молитвомата. В момента в Германия има 3 такива уреда. В бъдеще Щурм мечтае да инсталира подобни автомати в Япония и Абу Даби.

Източник: Pro-Medienmagazin

ÕÐÎÍÈÊÀ

ÕÐÎÍÈÊÀ

ÕÐÎÍÈÊÀ

ÕÐÎÍÈÊÀ

***

Християнството по света

***

През тази седмица се от-белязва една година от деня, когато Порт-о-Пренс се пре-върна в руини. Оцелелите от земетресението в Хаити отбе-лязват най-тежката катастрофа в националната си история. Тъгата е осезаема навсякъде.

Ева Дехарт от организа-цията For Haiti with Lovе („За Хаити – с любов”) казва: „В Хаити е обявена седмица на траур. Училищата са затво-рени, всичко е затворено, В знак на траур за онези, които са загубили всичко, и като съ-причастност към онези, които са загубили семействата си.

По-голямата част от от-ломките все още не са разчис-тени. Поне 1 млн. са преселе-ните жители, сред които са и 380 хил. деца – настанени в палатки, специално изградени след земетресението. Въз-становяването върви с бавно темпо. Чувството на безизхо-дица, премесено със страх, се е превърнало в насилие срещу уязвимите в тези временни градчета.

Хиляди души са напус-нали столицата и са се под-слонили при свои роднини на север, в Кап Аитиен. Дехарт разказва как цялата изминала година е преминала в адапта-ция към притока от бежанци.

Една година след земетресението Хаити е в траур

„Грижим се за прехраната на хората и се фокусираме върху настаняването на онези, които идват на север. Вземаме деца-та, които намираме по улиците и им осигуряваме обучение,

облекло, храна, чист подслон. Даряваме ги с много любов, за да им помогнем да преживеят случващото се.”

Сигурността за изхранва-

нето си остава проблем в много области. Липсата на храни от първа необходимост е съчетана със стачка на пристанищата, природни бедствия и лоша зърнена реколта. Пратките от

медицински материали и хра-на са увити с червени ленти и крайно недостатъчни.

Дехарт споделя информа-ция от първа ръка: „Митниците

задържаха един от нашите контейнери толкова продъл-жително време, че близо 2 тона боб изгниха.”

Изминалата 2010-а беше година на бедствие, болести и отчаяние за Хаити. Мотиваци-ята и вярата на трудещите се от организацията For Haiti with Lovе им помогна да продължат дори в миговете, когато бяха достигнали края на физиче-ските си сили. „Без Исус в живота си, без надежда хората просто са обречени да умрат. Те са толкова близо до ръба, че трябва само да се откажат от надеждата. И когато това се случи, с тях е свършено.”

Дехарт казва още: „По-ложението беше просто едно след друго бедствия, и то в страна, която вече беше смач-кана.” Въпреки трагедиите започва съживление. Много хора се обърнаха към Хрис-тос. Християните укрепнаха във вярата си. Единството процъфтя.

Докато нацията скърби за загубите си, те търсят надежда. Всички ние можем да се присъ-единим към тях в тази седмица на траур и да се молим усърдно за Божията милост върху Хаи-ти и по целия свят.

Източник: MissionNetworкNews

Дори и да се напъваме, и да фантазираме, вървейки край боклуците на недомислието и цивилизацията, по нас неми-нуемо се полепват частици от прахта. Как да останем бели снежни човеци, когато и сне-гът губи белотата си на другия ден след валежа, когато е в допир с хората? Така и нашите момчета и момичета – искаме да ги опазим незамърсени и прозрачни откъм пороците и вредните навици творения, но... препятствията не спят.

Децата са като чаша с чиста вода. Всекидневието капва разни капки и течността потъмнява. Но идват и мигове, когато мръсотията се утаява на дъното и тогава слънцето се плъзга с лъчите си по повърх-ността и огрява живота им.

Детската наивност и при-емане само откъм положи-телната страна не е грешка, преодолима с растежа им, но и вид защита – да останат чувствителни и с отворени очи към себе си и другите. С възможност да долавят не-чутото от мнозина, да видят

Децата - ученици или учители

неуловимото от уморените очи, привикнали на диоптрите и цветните лещи, нереагиращи на малките локви и заобика-лящата ги грозота и пошлост.

„Колко наивно!” – укоря-ваме ги ние! Сякаш наивността е изчезващата бяла лястовица или някой друг защитен живо-тински вид.

Нашите грешки са част от житейския ни багаж - редове от биографията ни, термини от медицинските ни епикризи. Ако можехме да дадем добро-волно преживелиците си и да помогнем на децата да не пов-тарят отсечките, които водят до задънени улици... Иска ни се, поучаваме ги с висок тон или умоляващо, но... Грешките са толкова сладки, когато ги извършиш сам и сам разбереш как глуповато си се надявал...

Типично е големите да смятат, че те са мъдрите, а родените след тях са с жълто около устата – далеч от реал-ността и истината! Всеки има право сам да почувства пада-нето и ставането. Намирането и загубата.

Ние въздействаме на деца-та си с поведение, излъчване,

възпитание, начин на говоре-не и обличане, връзките ни с роднини, приятели и случайни хора. Влияем им всеки миг, дори когато не предполагаме, че ни наблюдават или слушат. Даже чрез закъсненията за плащане на сметките или обър-кването на документите. Гово-рейки с шофьора на таксито или продавачката на зеленчуци от

кварталния пазар. Родителите вярваме, насърчаваме, молим се, поддържаме, погалваме и подпираме с мостовете от благи думи и добрина продъл-женията на кръвта и гените ни.

Учим децата си... а те учат нас!

Майка Тереза, „Най-до-брите учители – децата”


m *%L *=ƒ=: œd=!B

o!%�A�›�…,� %2 “2!. 1Екипът е разработил център

за обучение и провежда конфе-ренции в Бобио Пеличе, чрез който да помага на италианските църкви. С така положените ос-нови сега организацията търси уникални начини, с които да привлича хора към Евангелието по нестандартен начин.

OM си служи с артисти, които да споделя посланието на надежда чрез танци, музика, театър и фотография, визуални изкуства и др. До момента про-грамата се е развила дотолкова, че от организацията се надяват по същото време следващата година да могат да започнат програма за обмен на служители и мисионери. Тя ще бъде прове-дена във Фортерока – мястото, където се е основан италиански-ят център на OM.

Лидери и потенциални чле-нове на екипи се срещнаха, за да дискутират възможните начини за достигане на хора на местно

„Операция Мобилизиране” – служение с видение чрез изкуство

ниво чрез изкуства. Един от ли-дерите споделя: „Посещението ни беше много насърчително и разшири възгледите ни. Отидо-

хме с една идея за това, как ще изглежда програмата за обуче-

ние, и си тръгнахме с различно виждане! Посетихме колибите по планинските склонове, където вал-денсианците са обучавали техните

най-добри мъже, как да разнесат Евангелието из Европа. Стояхме

на ръба на скалата, от която са били хвърляни, ако откажели да предадат вярата си. Върнахме се в Щатите с много задачи за вършене и размишление, отрезвени от при-мера на мъчениците.”

Молете се за екипа, за мъд-рост в процеса на планиране и подготовка за всичко, което

предстои. Молете се Господ да изпрати артисти, художници и творчески личности, които да бъдат обучени и екипирани как да използват способностите си в достигането на хора. Готови да кажат „Да”!

Източник: MissionNetworkNews

Радостина МилановаЕВ

Седма поредна година Обе-динените евангелски църкви в България организират молит-вена седмица в началото на януари. Тази инициатива е част от Европейската молитвена седмица, която датира още от 1846 г. Повечето църкви в Со-фия се обединиха около идеята да прекарат заедно време в молитва за нуждите на стра-ната и църквата. Всеки ден в различна църква гостува пастор говорител от друга деноминация. Първата вечер и откриването се състоя в Методистката църква

„Д-р Лонг” с гост-говорител п-р Теодор Опренов. Темата бе посветена на нуждата за пове-че отдадени и служещи на Бога хора. В продължение на 7 дни евангелските вярващи отправят молитви с вяра, че нещо би се променило в обществото и стра-ната ни. Някои от определените

Молитвена седмицатеми за молитва са: все повече хора да повярват истински и да бъдат посветени християни; за здрави и благословени семейства и за младите хора на България; за преследваните и убивани хрис-тияни по света; не на последно място и за ръководителите на страната ни и за една по-успеш-на и благословена 2011 г.

П-р Румен Борджиев, ко-ординатор на молитвената седмица

„Аз се радвам, че за поредна година евангелските църкви в София и в страната приемат тази инициатива за обща евангелска молитва, и съм убеден, че това е

едно добро начало на всяка една година. Защото, искайки от Бог благословенията, които Той е приготвил за нас и за църквите ни, наистина ще бъдат реалност в нашия живот. Радвам се, че тази година църквите в София също откликнаха с домакинство и също пасторите със споделяне

на основните важните теми, върху които трябва да бъде отправена молитвата, и се надяваме да има достатъчно хора, докоснати от този призив за обща евангелска молитва, и заедно да издигнем своя глас за благословение. Също съм убеден, че това е една добра духовна инвестиция, която през цялата година, през всички след-ващи месеци, ще дава много добър и положителен духовен плод както в живота на църквите ни, така и в нашите семейства, а също и за цялата страна. Моят апел е все по-вече и повече вярващи да осъзнаят силата и значението на молитвата като мощно духовно оръжие и по никакъв начин да не подценяваме това средство. Това е и моето по-желание в началото на новата 2011 г. – да имаме нови духовни успехи и наистина да бъдем по-близо до Бог, а всичко останало Той го е приготвил за нас.”

П-р Теодор Опренов „Нуждата на църквата в Бъл-

гария днес, според мен, е да на-мери себе си, да намери това лице, което Христос очаква тя да представлява. Да бъде подобна на Него и да задълбочи корените си. Имам чувството, че ние из-питваме носталгия към миналото. И с право: историята показва, че преди нас е имало изключително посветени хора. Днес като че ли нашите стандарти за посвещение, стандарти за духовност, ако искате, стандарти за очаквания на успех на Божието дело на една растяща църква, на една силна църква, на една влиятелна църква в обще-ството са много принизени. Какво

е влиянието на Протестантската църква в обществото? Много малко. Това не го казвам с дух на критика, казвам го с болка. Имаме нужда да намерим себе си, нашето значение, нашето място в съвременното общество. Много малко неща можем да обвиним днес като фактори с външен ха-рактер, политическата ситуация и съответните врагове на църквата, които винаги ги има, за да оп-равдаем нашето като че ли ниско ниво на посвещение.”

П-р Людмил Ятански„Причината да участвам в

Молитвената седмица е, че мо-литвата има огромна сила и е огромно оръжие, но за да бъде ефикасно, трябва да се прицелим точно. Темата, която аз засегнах и за която се молихме, е благовести-ето. И зададох два въпроса: защо е неуспешно и защо има неуспех благовестието и какво всъщност трябва да се направи, за да има успех при благовестието. В кого

П-р Румен Борджиев

П-р Теодор Опренов

П-р Людмил Ятански


да се моли и да пости за страната си. През септември 2009 г. „365“ трябваше да даде началото на ед-ногодишен пост за България, но реално поставихме началото през м. май 2010 г.

До момента са включени около 300 църкви от 15 различни дено-минации. В организирането на „365” участват младежки лидери и млади хора от цялата страна, който насърчават, координират и организират църквите да се включат, като вземат участие поне един ден в годината за пост и молитва. Виждаме смисъл да продължим и следващата година, защото вярваме, че това води до благословение, съживление и промяна на молитвения ни живот. Искаме да видим раздвижване във всяка една от сферите, за които се молим, и ако няма друг начин за излизане от ситуацията, в която сме в България, то поне можем да сме верни и молим Бог да проми-сли за страната ни.”

и къде е причината? Оказа се от изследването на Писанията, че не са адресантите тия, които трябва да го чуят, а тия, които са изпра-тени. Затова трябва да приемем предизвикателството да живеем един такъв достоен живот – това, за което сме призвани, и да зане-сем едно добро благовестие, което да спечели хората. Нашият живот е, който най-силно благовества.

Мисля, че очите на вярващите хора са отклонени от Христос или са разсеяни от това, да гледат Исус Христос. И се отправят към много и различни неща, които се стремят да го заместят. Аз мисля, че ние трябва да отвърнем очите си от материализма и всъщност да се постараем да нахраним глада, който е вътре в нас, с истинската храна, да утолим жаждата с истин-ското питие, което е духовно и е Самият Христос.”

Тази година различното в молитвената седмица, организи-рана от ОЕЦ, е една от инициа-тивите на ЕМО (Евангелската младежка организация към ОЕЦ), която бе представена в Деня на молитва за младите хора на България. Инициативата се на-рича „365” – една година, 365 дни на пост и молитва за нуждите на църквата и държавата ни. Целта е всеки ден през годината различни църкви да участват, като постят и се молят за оп-ределени нужди. Началото на молитвената година за България бе поставено на 24 май 2010 г.

Илиан Петров Евтимов, младежки пастор и национален координатор за „365”

„Тази инициатива възникна като резултат от узряването на младежките лидери от ЕМО и с желание да предизвикат Тялото Христово в България – църквата

Популярният уебсайт за елек-тронна търговия Amazon.com публикува списък с най-добрите християнски албуми и песни за 2010 г. В Топ 10 попадат изпъл-нители като Крис Томлин, отличе-ната с „Грами” американска рок-банда Third Day, тексаската група MercyMe, както и многообещава-щи млади таланти. Най-доброто християнско изпълнение за 2010 г., според най-голямата компания за електронно пазаруване в света, е What Love Really Means („Какво, всъщност, означава любовта”) на американската певица Джей Джей Хелър, следвана от Get Back Up („Изправи се отново”) на TobyMac и хвалебната песен Beautiful („Красив”) на MercyMe. На шеста

„Амазон” представя

най-големите християнски

хитове за 2010 г.позиция в ранглистата е Lift Up Your Face („Издигни лицето си”) на Third Day. За най-добър албум в класацията на Amazon.com е избран The House You’re Building („Домът, който изграждаш”) на все още неизвестната певица и авторка на песни Одри Асад. След него се подреждат No Far Away („Недалече”) на Крис Оугъст и рокалбума Suburba на групата House of Heroes. Със своя албум And If Our God Is for Us... („И ако нашият Бог е на наша страна...”) ръководителят на хваление Крис Томлин заема седмото място в християнската класация на попу-лярния уебсайт.

Източник: Pro-Medienmagazin

Популярното християнско списание In Victory и англое-зичната новинарска агенция Christian Telegraph посочиха служителите, които са оказали най-голямо влияние върху хрис-тиянството през изминалата година, съобщава християнският мегапортал invictory.org.

Сред най-влиятелните хрис-тиянски служители за 2010 г. е Райнхард Бонке, обявен за еван-гелизатор на годината. 70-годиш-ният легендарен проповедник, който е довел до Господ милиони хора в Африка, всеки ден обно-вява профила си във Фейсбук и е убеден, че интернет е велико поле за евангелизация. Райн-хард Бонке подготвя приемник на своето служение и споделя, че гори от желание да събуди

Избраха най-влиятелните християнски служители

за 2010 г.Европа, която, по думите му, все още е духовно спяща.

За писател на годината е опре-делена Лиза Бивиър, съпруга на известния християнски писател и проповедник Джон Бивиър. Международен лектор, автор на много бестселъри и водеща на тв шоу, Лиза е една от малкото, която окуражава жените по света да издигнат глас и да променят света към по-добро. Миналата година тя написа книгата Lioness Arising: Wake Up and Change Your World („Възкресението на лъви-цата: Събуди се и промени своя свят”), в която споделя пророческо послание към жените.

Ръководителят на мегацърк-вата „Манмин” в Южна Корея – пастор Джерок Лий, съвсем закономерно е избран за мисио-нер на 2010 г. Той не се уморява да носи съживление и да разнася Евангелието на святостта и в най-отдалечените кътчета на планетата. Израел, Перу, Есто-ния, САЩ, Индия, африканските страни – географският периметър на неговото служение е изклю-чително широк. Пастор Лий е убеден, че Божията святост и сила трябва неизменно да съпътстват

християните. Отличието „Пастор на годи-

ната”, според класацията на двете списания, печели Пол Мелничук. Син на украински имигранти, Мелничук успява да изгради международната мегацърква The Prayer Palace („Палат на молит-вата”) в Торонто – най-големия град в Канада. Въпреки твърде либералната среда, с която е за-обиколен, Пол проповядва едно безкомпромисно Евангелие. Не-говата църква The Prayer Palace обединява християни от над 50 националности.

Джеймс Добсън, от своя стра-на, е посочен като радиоводещ № 1 за 2010 г. След повече от 30-години служение като лидер на една от най-влиятелните организации в САЩ – Focus on the Family („Фо-кус върху семейството”), Добсън се оттегля, като преди това обаче създава и стартира нова радиоп-рограма – Family Talk („Семеен разговор”). Нейната мисия е да заздравява институцията на брака, която, според Джеймс Добсън, е фундаментът на силното обще-ство.

Източник: Christian Telegraph

Ребека Сейнт Джеймс – една от най-награждаваните и обичани християнски изпъл-нителки, посрещна Новата година с предложение за го-деж. Носителката на „Грами” ще се венчае за „мъжа, когото е чакала досега” – Джейкъб Финк. По думите й, пред-ложението за брак дошло в семейната ферма на Ребека в щата Тенеси, където тя получила диамантен годе-жен пръстен. Младоженецът помолил нейните родители – Дейвид и Хелън, за благо-словията им и поискал ръката на Ребека.

Джейкъб е роден в Ко-лорадо, а в момента живее в Южна Калифорния. Прекарва 2 години като мисионер в Южна Африка. След това се записва в колеж, където взи-ма с отличие научна степен по комуникации и филмово

Християнската попизпълнителка

Ребека Сейнт Джеймс се сгодипроизводство. Преди да започне музикалната си кариера, работи в телевизията. Джейкъб и Ребека се запознават в Лос Анжелис чрез общи приятели. „Истински удивени сме, че сбъднахме меч-тите и идеалите си чрез любовта, която открихме един в друг – споделя певицата. – Изключи-телно благодарни сме за този скъпоценен подарък от Бог.”

Песента на Ребека Wait For Me („Чакай ме”), написана през 2000 г., е вдъхновена от идеали-те за сексуална чистота преди брака – съкровено послание, което тя споделя с младите хора по цял свят чрез песните си, чрез книгите, които посвещава на темата, и най-вече чрез лич-ното си свидетелство и пример. 2011-а се очертава като година с ключово значение в кариерата на родената в Австралия изпълни-телка. Новият й албум – девети в кариерата – I Will Praise You

(„Ще Те хваля”), се очаква да излезе в началото на април.

Започнала музикалната си кариера в средата на 90-те години като тийнейджърка, Ребека Сейнт Джеймс се пре-връща в една от най-обичани-те изпълнителки на съвремен-на християнска музика. През 1999 г. печели „Грами”. В ко-лекцията й от Божи благосло-вения се прибавят и успехите й в литературното поприще – досега тя е написала 8 книги, спечелили авторитета си на бестселъри. Ребека не остава безразлична и към очарова-нието на седмото изкуство. Първата й драматична роля е в библейския филм Sarah’s Choice („Изборът на Сара”). Той й донася и немалко кри-тики, заради категоричното й заклеймяване на абортите.


Илиан Евтимов


Из моя дневник...

Господи, ужасно трудно ми е вече. Просто не знам какво да правя. Искам свободата – пълната, истинската, трайната. Нали казваш, че Твоят Дух дава свобода и където е Той, там е свободата. Искам и аз. Моля те, Татко. Моля те! Не мога повече така …

Той никога няма да пропус-не възможността да всее страх и смут в живота ни. Винаги когато може, ще сипва колкото може повече сол на раната. Той иска да те ограби, да те заколи, да те погуби. Иска духа, душата и тялото ти за себе си. Помни – той никога няма да се

o,“�% �% a%�

откаже, докато има възможност да те съсипе, да те срине, да те изравни със земята. Той иска да се влачиш, да му се молиш, да обърнеш гръб на Истината, на Истинския, на Всемогъщия, който винаги го е превъзхождал. Имаш сили да се бориш! Имаш чувството, че нямаш, но това е просто чувство. Важното е какво имаш в ръцете си. Имаш оръжие, с което да воюваш – Библията, но запомни, че борба-та трябва да е срещу правилния противник. Прощавай до кръв. Исус нали така направи, защо и ти да не го направиш? Ооо, но стане ли въпрос за смирение, много боли. Дааа, знам. Но знаеш ли, горделивите са лесна плячка. Хапва ги за закуска. Така че помисли си пак докога ще се налага да те смиряват – и теб, и мен.

Докога…?

Северна Корея бележи тъ-жен рекорд: за девета поредна година народнодемократичната република оглави световната ранглиста на страните, в които християните са подложени на най-жестоки репресии. По тра-диция подгласник на Северна Корея в Индекса на световните гонения за 2011 г. остава Иран,

Врагове номер едно за християните – Северна

Корея и Иран

а Афганистан измести Саудитска Арабия от третата позиция. След цяла година на непрекъснато насилие срещу християните, ко-ствало много човешки животи, Ирак се качи от 17-о на 8-о място. Разкъсваната от войни държава принадлежи към десетте най-опасни за християните страни в света. Ислямът е традиционна

религия за 8 от първите 10 стра-ни в класацията на световния индекс, а в 7 от тях положението на християните се е влошило в последната една година. По оценка на надденоминацион-ната организация Open Doors, около 100 млн. души по света са преследвани заради христи-янската вяра.

„Не е нормално християни да прекарват 25 и повече години от живота си в затворнически килии, да бъдат измъчвани до смърт в трудови лагери или да бъдат прогонвани от родината си, защото са се обърнали към Христос. Болезнено е да чуваме постоянно за брутално пребива-ни християни, за млади хрис-тиянки, които са изнасилвани и третирани като бели робини, за избити пастори или опожарени църкви”, споделя тревогата си директорът на Open Doors – Швейцария, Ерик Лекомте.

Източник: Livenet.ch /Open Doors

Пном Пен, Камбоджа – Броят на християните във въоръжените сили на Камбоджа расте, съобщава списание Bibelreport. Те са убеде-ни, че християнските ценности могат да се отразят положително върху поведението на техните при-ятели. Затова и новоповярвалите войници са се заели с мисията да разпространяват Библията сред братята си по служба, допълва изданието. Като пример то по-сочва главен лейтенант Сован от провинция в северозападната част на Камбоджа. Той приема вярата в Исус Христос през 2007 г. чрез Нов завет, който получил от местното библейско дружество. Оттогава се чувства разтревожен

Камбоджа: Все повече войници се обръщат към Христос

заради неморалния живот на неговите приятели, затова им разказва как библейското посла-ние е променило него самия и се-мейството му. „Искам и другите да бъдат благословени като мен”, споделя Сован. Като „войник за Христос” той говори без страх за своята вяра. Армията на Камбо-джа е подложена на натиск, който заплашва с терор населението на будистката държава в Югоиз-точна Азия. Затова Библейското дружество в Пном Пен се старае да доставя на войниците евтина християнска литература.

Християните в Кралство Камбоджа оформят изключител-но малка група. Те съставляват

едва 1% от 14-милионното насе-ление, 93% от което са будисти и 6% – мюсюлмани. За печалната известност на страната допринася терористичното управление на диктатора Пол Пот (1928–1998). Под негово ръководство през 1975 година групировката „Червените кхмери” предизвиква социалис-тическата революция в Камбо-джа. Те планират да създадат изцяло селско общество, затова прогонват жителите на градове-те и ги принуждават да работят на полето. По време на почти четиригодишното господство на „Червените кхмери” 2 млн. души загубват живота си.

Източник: Idea.de

В първите дни на новата го-дина над 2000 студенти от 55 университета в Чили организи-раха евангелизаторска акция сред своите сънародници, съобщава мисионерската новинарска мрежа Mission Network News. Младежите участваха в национално служение (3–13 януари) под надслов „Гос-поди, съживи църквата в Чили!”. Всяка сутрин в рамките на ини-циативата младежите обикалят от врата на врата, за да се срещнат с различни семейства и да споде-лят с тях Благата вест, обясняват организаторите. Следобед чрез посещения в болници, затвори, до-мове за сираци и старчески домове младите хора влизат в ролята си на социални мисионери. А т.нар.

Шейхът на Саудитска Ара-бия призовава имамите да се откажат от агресивните молитви, насочени срещу последователите на други религии. Подобни рели-гиозни практики „противоречат на духа на исляма”, коментира шейх Абдул Азис бин Фоузан ал-Фоузан, цитиран от сайта Arab News. Вместо да отправят подоб-ни молитви, имамите трябва да молят Аллах да приведе невяр-ващите в пътя на почтеността и порядъчността, съветва шейхът.

Арабски шейх осъжда молитвите срещу немюсюлманите

Обичайно явление след тра-диционната петъчна молитва е отправянето на молитви проклятия срещу немюсюлманите, особено там, където има по-голямо на-прежение между мюсюлманите и другите религиозни малцинства, въпреки че тази практика вече многократно е разобличавана като погрешна, разкрива още сайтът. „Със своите послания пророк Мохамед, основателят на исляма, не е насърчавал клетвите срещу хората”, припомня Ал-Фоузан.

Други саудитски религиозни водачи дори са издали заповед за прекратяване на молитвите, които мюсюлманите практику-ват, за да проклинат „неверни-ците”. Шейх Салман ал-Оудах ги определя като харам (забра-нени). Той е против ислямския закон, които призовава хората да се молят за унищожението на немюсюлманите. „Защото всички хора – доколкото спазват законите – заслужават достойно отношение”, допълва шейхът.

Над 2000 студенти разнасят благовестието

в Чилисемейна мисия включва участия в семинари и практически зани-мания за деца, тийнейджъри и възрастни. Четвъртата част от евангелизаторската програма е националната мисия, в рамки-те на която се провеждат тър-жествени шествия, фестивали и театрални прояви – към тях се присъединява цялата общност.

Националната мисия се осъ-ществява за първи път през 2004 г. в Папския католически универ-ситет в чилийската столица Сан-тяго. Всяка година инициативата дава възможност на млади хора от цялата страна да разпростра-няват Христовото послание.



ISSN 1310-5259 œe"=…��“*, "�“2…,*B “� ,ƒ�="= %2 œq23�,% 865B ennd

rC!=",2: q2%L*% o�2*%"e*,C …= ! =*�, 2=: p=�%“2,…= l,=…%"=,

q2�-=… m��", d=…,�= q="��"= hƒC!=?=L2 "=�,2 �……, , C!C%!A*, ,

C! %›…, …= C%“%�…, ,�L: [email protected]

g= *%…2=*2,: 1606 q%-, , K3. œc�…. Š%2�K�…B N 57,2�.: 02/ 49 15 865, -=*“: 02/ 49 15 868

o�=2 eŠ: œj%*% 92B a!% 2 � C!,*!��… !��=*",%……% …= 21 …3=!, 2011 �%�,…=.

Ако желаете да подкрепите финансово Християнско сдружение Студио 865 можете да внесете дарение по следната банкова сметка:

IBAN: BG42IABG80981000040500BIC: IABGBGSF

ХС Студио 865Асетбанк

o!%�A�›�…,� %2 “2!. 1

„Евангелски вестник” се присъединява към кам-панията на телевизионното предаване „Християнството” – „Моята Библия”.

В началото беше Слово-то; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в началото беше у Бога. Всич-ко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъм-нината не я обхвана.

Евангелие от Йоан 1:1–5

Като християни силно вярваме в творящата и про-менящата сила на Словото, което Бог е изговорил. Като християнска организация искаме да направим това Божие Слово достъпно за повече хора, като за целта сме приготвили ПОДАРЪК за вашите приятели.

Искаме да подарим Биб-

МОЯТА БИБЛИЯ

лия на човек, който НЯМА Библия!

Това може да стане, като ни изпратите името и точния адрес на ваш близък или при-ятел, който няма Библия, а ние ще имаме отговорността да му изпратим Божието Слово.

Подаръкът е подарък, защо-то е БЕЗПЛАТЕН.

Нека заедно да дадем шанс на още хора да приемат Спаси-телния подарък – Исус Христос, в сърцата си и Бог да стане ре-алност и в техния живот.

Изпращайте адресите на имейл: [email protected]

Даваме ли си сметка, че влаганото от нас отношение раз-казва кои сме и доколко ценим околния свят?

„Ето, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето желае корм-чията. Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запал-ва!... Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота...” (Яков 3:3–6).

Напоследък срещам хора, демонстриращи с речта си не-брежно, неангажирано, дори

Малките камъче-та – игра на думи и

дела

пренебрежително отношение към семейството, към хора в обкръжението им и техни-те интереси или нужди, към държавата, към обществото, към природата, към какво ли не… единствено не и към тях самите. Най-тъжното е, че у повечето от тях няма и грам смущение. Същите тези хора може да са грижовни и отда-дени във всекидневието си, но не това показва начинът им на говорене. Не към уважително и загрижено отношение тласкат и слушателите си.

Който обаче познава Ко-рана дума по дума, едва ли би взел присърце съвета на Ал-Оудах. Един от читателите в сайта например пита дали не трябва да бъде забранено цити-рането на определени стихове от Корана. Той споменава сура 9:30, която обобщава вярата на евреите и християните в едно изречение: „И рекоха юдеите: „Узаир е синът на Аллах.” И рекоха християните: „Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повяр-ваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват?”

Източник: Livenet.ch/Arab News

Стрелби в Тунис, протести срещу повишаването на цени-те в Алжир, антихристиянска кампания и окупация от страна на сепаратистката групировка Sahraouis в Мароко, произвол и репресии в Либия, атентати срещу християни в Египет, ус-тановяване на робовладелски строй на Арабския полуостров, насилствено ампутиране на ръце и крака в Сомалия, еска-лиране на екстремизма в Южен Ливан, смъртоносни атентати в Ирак, бруталност и терор над другомислещите в Иран, по-дстрекателства от ислямистите в Пакистан срещу местните малцинства, ограничаване сво-бодата на мнението в Централна Азия... Капки дъжд, които са готови да прераснат в истинска буря...

Човек не може да не забе-лежи желанието на повечето мюсюлмани за приличен, мирен живот. Болшинството от хората не искат кръвопролития, а едно спокойно, плодотворно разви-тие. Провалът на този сценарий обаче въпреки милиардите до-лари от петролната търговия се дължи не само на демографския взрив.

Коя държава в ислямския свят провежда честни избори? Малайзия не се справя. Индо-незия все пак успява да овладее корупцията, в Турция имаше възможност за смяна на властта. Военните лидери в Саудитска Арабия, подобно на кралете, предават властта от баща на син. А Турция, която има апетити към Европейския съюз, лишава кюрдите от правото на поли-тическа организация. Колкото повече се изострят конфликтите, толкова по-настоятелни стават критиките към религията на Мохамед.

Ортодоксалните мюсюлма-ни отхвърлят нововъведенията, сред които е и просветеното разбиране на Корана. Нати-скът на новото обаче расте под въздействието на това, което хората възприемат от останалата част от света чрез телевизията или интернет. Господстващите прослойки се опитват да си уредят взаимоотношенията с ислямистите или ги потискат брутално. И в двата случая обаче за народа няма повече свобода.

Източник: Livenet.ch

Ислямският свят в обръча на

политически и религиозни

пожари

И така, знаем ли какво всъщност казваме? Дори и да подбираме точните думи, дали изпращаме правилните посла-ния с поведението си? Начинът, по който предоставяме дадена информация, отразява ли отно-шението ни? А има ли любов и грижа, заинтересованост и ангажираност в него?... Много въпроси, породени от привидно несъществен детайл.

Преди време чух една дама, посветила се да помага на жени – жертви на трафик на хора, да казва: „Не е въпросът какво

правиш, а с колко любов го правиш.” Подобна мисъл вди-га още по-високо летвата за начина, по който избираме да говорим или действаме. Към това приковава вниманието ни и Йоан – апостолът на лю-бовта: „Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност” (І Йоан 3:18).

Начинът. Да, това е мал-кото камъче, което може да преобърне нашите взаимоотно-шения. За хубаво или за лошо – зависи от нас.


u!,“2, …“2"% , ,ƒ*3“2"%

[email protected]

g= *%…2=*2,: 1606 q%-, , K3�. œc …. Š%2� K …B N 57,

2 �.: 02/ 49 15 865, -=*“: 02/ 49 15 868

Àêî æå ëà å òå äà ïóá ëè êó âà òå ðåê ëà ìà íè ïè øå òå íà àä ðåñ:

ÂÅÑÒÍÈÊÅÂÀÍÃÅËÑÊÈ

Ваня Кръстева

Господи, бди над България! Господи, благослови!Не за пустиня създаде я...С рози я засади... Вярно е Твоето Слово!Ти искаш всяко сърце!Излей Духа си отново!Господи, молим Те!

Това е част от текста на най-новата песен, която талантливо-то музикално семейство Нели и Георги Андрееви предстои да запишат съвсем скоро в студио. Бог ги дарява с непресъхващ извор на талант. Така те са бла-гословение за църквата и правят прекрасна авторска християнска музика.

Поводът да се срещна с му-зикантите обаче е друг. В края на миналата година те записаха видеоклип на песента си „Бла-годаря”. Клипът е продуциран от християнското Студио 865 с режисьор Антон Радославов. Първият ден на снимките бе в Младежкия театър „Николай Би-нев”. Именно там видях за първи път Нели Андреева. Тя ме порази с откровеността си. Усмивката й ме плени, очарованието й – затро-гна. Певицата е признателна и се радва като дете на всеки подарък от Бога в нейния живот. А те, по-даръците, заедно с изпитанията я съпътстват постоянно. След успешна 15-годишна певческа кариера като солист на фолклорен ансамбъл „Филип Кутев” Нели има сериозни проблеми с гласа си. Претърпява операция и за цели 3 години загубва възможността си да пее. Ето какво ми разказа тя за това изпитание в живота си:

Човек, когато има много ак-тивна професионална дейност, някак си започва а придобива по-голяма увереност в себе си и в силите си. Много е тънка границата, защото моженето, разчитането на себе си понякога може да ти изиграе лоша шега. Не знам, може би в сърцето си да съм придобила някакъв вид възгордяване за това, че мога нещата по-добре, че по някакъв начин се справям.

Тогава заминавахме за турне в Япония, там имах много сола, лекарите ми обещаваха, че след операцията ще се възстановя бързо. Но не се получи така. Мина операцията, паднаха ми солата, не се възстанових за 3 месеца, продължи цяла година, две, три години... Чак до миналия сезон. Междувременно голямо смирение последва, много плач и сълзи. След това вече гласът ми се върна, макар и не на 100%, но вече достатъчно прилично, за да мога да пея. Поредният контро-лен преглед. Лекарят каза: „Вие сте за нова операция на певчески възли.” Аз се усмихнах и си казах: „Вече няма накъде по-лошо. Това е всичко, което мога. Талантът

Да пееш за Бог с цялото си сърце... Историята на певицата Нели Андреева

ми е всичко!” И си помислих: „Господи, този път няма да отида. Ще уповая с цялото си сърце на Теб, защото Ти си Този,

Който може да направи всичко ново в гласа ми.”

Три дни след това записах най-красивите неща в живота

си. Може и да съм пяла 15 години, в прекрасна, върхова форма да съм била, но песните от спектакъла „Кръстопът” ще останат като

едни от най-красивите в цялото ми творчество на певица.

Сега, обръщайки се назад,

Нели усеща промяната, която е на-стъпила в душата й. И благодатта, която Бог и е дал по време на това изпитание:

Човек осъзнава какво има едва когато го загуби. Сега, когато вече гласът ми е напълно възстановен и пак ми се върнаха солата, аз вече не мисля по същия начин. Станах по-отговорна към това, което Бог ми

е дал. Защото всичко, което Той ни е дал, ние сме длъжни да го пазим.

Преди време Нели заедно със съпруга си – композитора Георги Андреев, издадоха диск с авторска християнска музика „Господ е пастир мой”. Споделят, че този вид хваление осмисля живота им и са безкрайно щастливи, когато успеят да създадат стойностна и уникална песен. Музика, която да докосва сърцата на всички, които я слушат, да ги води по пътя на смирението, изповедта и прошката. Песен, която да им помага да живеят с радостта от познаването на Истината – тази, че нашият Господ Исус Христос дойде на Земята, за да ни покаже какъв е достойният и праведен път, който и ние като негови ученици би трябвало да следваме.

Нели Андреева:Песните не мога да кажа, че аз

съм ги направила. Ние със съпруга ми винаги сме били заедно. Аз ако кажа една мъничка част от не-щото, което съм си представяла за песента, той пък казва 2/3. Или някой път така: аз повечето, той по-малкото. Но винаги той има отговорността за външното, за опаковката, за най-последната

част – как ще изглежда песен-та. Всичките наши авторски песни са ми любими, те са наши създания, плод в Господа... И съм много щастлива и благо-дарна, че Бог ни употребява за това нещо, това си е голяма отговорност.

Мечтая си в България да има своята родна християнска

музика. И не на последно мяс-то моята мечта е аз и моето семейство да останем верни до края.

От песента на Нели Андре-ева „Благодаря”

Ти за мен създаде всичко!Какво ли мога да ти дам?Освен на колене смиренотихо да благодаря...Благодаря!

Сним

ки: В

икт

ор С

тоя

нов

ÂÅÑÒÍÈÊ - Евангелски вестник

Documents

Transcript of ÂÅÑÒÍÈÊ - Евангелски вестник